Citroen Traction Avant изглежда много консервативен. Като реликва от времето на файтоните. С оформени със замах калници, в които може да се натрупа огромно количество кал. С монтирана отвън резервна гума и „щръкнали” фарове. Дизайн? Не, той не играе никаква роля. И въпреки това през 30-те години Traction Avant бе основоположникът на новото, напредничаво шофиране.
Все пак каросерията на Citroen е удивително ниска и без стъпенки, но стилът въпреки това е ранен файтонджийски барок – да, все пак този автомобил е създаден през 1934 г. Жалкото е, че Traction Avant, наричан още и 11 CV, се произвеждаше толкова дълго време. Последният екземпляр слезе от конвейера през 1957 г., а по това време вече имаше автомобили с много по-елегантен дизайн, и на техен фон Traction Avant изглеждаше безнадеждно остарял. Но под ламарините – там френският олдтаймер дори и на финала все така изпреварваше конкурентите си.
А през 1934 г. цялата му конструкция бе техническа революция. Едва ли има друг автомобил, който толкова последователно прилага принципите на модерното автомобилостроене като тази „гангстерска лимузина”. Traction Avant си спечелва този прякор заради перфектното си поведение на пътя, което е идеално за бягства. Веднага след 1945 г. този факт се използва от бандата на безскрупулния гангстер Пиер Лутрел, която извършва множество обири с 15 CV, шестцилиндровата версия на Traction Avant. Скоро бандитите стават популярни сред народа и по вестниците като Gang des tractiones.
Traction Avant се е предлагал с неунищожими четири- и шестцилиндрови двигатели, бил е планиран дори V8. През 1934 г. продажбите стартират със 7 CV с 1300 куб. см и 32 к.с., на снимката е показан най-популярният 1,9-литров OHV-агрегат с мощност 60 к.с.
Иновативният автомобил се отличава с предно задвижване, самоносеща каросерия, торсионни пружини, независимо предно окачване, хидравлични спирачки, кормилно управление със зъбна рейка, от 1948 г. с радиални гуми, а от 1954 г. – и най-първото хидропневматично окачване. 11 CV е неописуемо смел и напредничав автомобил, а главният конструктор на Citroen Андре Льофевр се нарежда сред най-великите автомобилни инженери. По онова време повечето от тези технически решения са напълно нови, поне при крупносерийните модели.
При мигачите са правени икономии. 11 CV от 50-те години е нямал мигачи отпред и отзад, само по един от всяка страна.
За съжаление нещата при основателя на фирмата Андре Ситроен не вървят добре. Още през 1934 г. се налага да обяви фалит. Един от „лешоядите”, който има претенции към активите на фирмата, веднага се впуска в атака. Citroen става собственост на Michelin. Андре Ситроен умира на следващата година – както се говори, от мъка. Той така и не успява да се наслади на успеха на своя великолепен Traction Avant.
Естествено, Michelin веднага монтира своите Х-радиални гуми. „Гумените” конкуренти са шокирани, най-вече заради патентите, които им забраняват да копират конструкцията. От този момент автомобилът се превръща в абсолютен пазарен хит и се превръща в една от най-масовите коли във Франция. Освен това е произвеждан и във Великобритания и Германия, за да се избегнат обичайните по онова време мита. Тристепенната трансмисия, която е разположена пред двигателя, се управлява с лост, наричан „лъжица за горчица”, който стърчи като копие от арматурното табло.
Първата радиална гума на света – все още не особено комфортната, но издръжлива Michelin X, от 1948 г. подобрява сцеплението на Traction Avant. Резервната гума е поставена в капака на багажника.
Километражът прилича на стар газомер, за сметка на това бакелитеният волан е елегантен като слонова кост. Интересна за днешните автомобилисти е и ефективността на спирачките. След максимално натискане на педала колата намалява скоростта си като товарен влак. Но поведението на пътя е ненадминато: ниският център на тежестта, прецизното кормилно управление и радиалните гуми правеха колата ненадмината по пътища с много завои. Между другото, автомобилът се е предлагал в многочислени модификации. Те се различавали по дължината и дори широчината на каросерията, имало дори и модел със заден капак Commerciale – „баничарка” като днешното Berlingo.
„Самоубийствени” врати отпред, повдигащо се предно стъкло в ролята на климатична инсталация, бакелитов волан, километраж като газомер. Traction Avant е автомобил с характер.
След Traction Avant конструкторът Андре Льофевр прави нещо неочаквано. Той успява да надмине дори себе си – с автомобил, който вече изобщо не прилича на файтон. През 1955 г. е представена неговата „богиня” – DS, но това вече е друга история.
Френски специалитети: странни уреди и скоростен лост, наричан „лъжица за горчица”, с който (не особено прецизно) се управлява тристепенната скоростна кутия.
