2018
АКО ИСКАТЕ ДА ОПОЗНАЕТЕ ЧОВЕКА, наричал се Марк Твен, то трябва да говорите с Джим. Джим Уейдъл (66) е актьор, творец и вероятно знае повече за Марк Твен, отколкото самият той е знаел за себе си. За да се срещнете с Джим, трябва да отидете в градчето Ханибал в американския щат Мисури. Най-добре да летите със самолет до Сейнт Луис, а след това с автомобил да се движите в посока север по щатска магистрала 61. С нашия Jeep пътуването траеше 2 часа – моделът също е американски оригинал както и писателят, когото през следващите дни смятаме да опознаем колкото може повече.
Кой е бил Марк Твен? Незавършил училище, гениален разказвач на истории, почитан като рок звезда, починал самотен в дълбока печал. Уговаряме се с Джим в „Джава Джайв“, най-старото кафене в Ханибал. То е отворено през 1902 г. в градчето със 17 000 жители, което изглежда като музей на открито. Намира се непосредствено до всемогъщата река Мисисипи, а от другия й бряг започва щатът Илинойс. Преди дивото течение е носело в Ханибал благосъстояние с параходите с гребни колела. От 1837 г. Hannibal Courier Post, най-старият вестник в Мисури, съобщава за хората, които са идвали, за да избягат от пустошта и да търсят своето щастие в Old Man River. Днес почти всичко от това е рушаща се фасада. И всичко е Марк Твен. Марк Твен е прекарал детството и юношеските си години в Ханибал, който по онова време (1900 г.) е бил двойно по-голям. Днес провинциалното градче е посещавано годишно от половин милион души от цял свят – само заради Марк Твен. Училищни класове, японци и китайци, много германци. Ханибал е като „Дисниленд“, но със само една фигура: Марк Твен.
Всичко е кръстено на името на писателя: фризьорският салон, хотели, ресторанти, мостове, паркове, къмпингът. На четиригодишна възраст Твен се мести с родителите си тук от находящото се само на няколко мили Флорида (Мисури). Това се случва през 1838 г. Тогава Твен се е казвал Самюел Лангхорн Клемънс и е бил малчуган, в чиято глава е имало само лудории и пакости. По-късно това е описано в книгите му с герои Том Сойер и Хъкълбери Фин. Всички приключения, през които минават двамата заедно със строгата леля Поли, пияницата Мъф Потър, сладката Беки Тачър и бруталния индианец Джо, се разиграват тук – по улиците на Ханибал, който в романа на Твен се нарича Сейнт Питърсбърг. Това са истинските кулиси на една от най-известните книги, преведена на над 60 езика и първоначално забранена в много библиотеки и училища. Твен е един от първите автори, които използват в романите си вулгарен жаргон без цензура.
Джим ни показва малката уличка с реставрираните дървени къщички на лелята на Твен, която в книгата е леля Поли. До нея е къщата, в която бащата на Твен е работил като мирови съдия, и разбира се, дървената ограда, която Том Сойер постоянно трябва да боядисва за наказание, но кара приятелите си да го правят. Когато бащата на Твен умира, момчето е на 11 години, принудено е да напусне училище, започва да учи за словослагател, става лоцман на един параход по Мисисипи, по-късно става златотърсач в Дивия запад, репортер и в края на краищата световна величина в литературата.

Пещерата „Марк Твен“ е на разстояние от само няколко минути от Ханибал и в книгата „Приключенията
на Том Сойер и Хъкълбери Фин“ е пещерата на разбойниците
Твен става толкова известен, че е получавал пощата си дори и на писмото да пише само „Марк Твен – някъде там“. Когато четял лекции, винаги имало тълпи от хора и разправии за най-добрите места. Твен е бил талантлив разказвач, писател, хуморист и сатирик. Заклеймявал расизма, бруталното робство, на което бил свидетел лично като дете. Той се грижел за малките в обществото, тъй като самият той бил такъв и често балансирал на ръба на банкрута. Просто известният писател не можел да се оправя с парите.

Дисниленд“ за почитателите на Твен: почти половин милион туристи посещават всяка година Ханибал. От детските години на Твен тук почти нищо не се е променило
Твен е бил – така ни разказва Джим – изключително комуникативен, можел да е добър слушател, никога не бил арогантен, но винаги малко гневен, обичал прогреса. Никога не е притежавал шофьорска книжка или автомобил, но затова пък в продължение на 20 години имал един и същи шофьор. Първо като кочияш, а след това и като водач на автомобил. Твен се надсмивал над обществото, влизал в яростни спорове с църквата, бичувал алчността на американците и ролята на банките. „Банкерът е човек, който ти дава назаем чадър, когато грее слънце, а си го иска обратно, когато започне да вали“, написал Твен в типичния си хумористичен стил. В Ханибал и околностите му той намирал вдъхновение и прототипи за своите творби.
С остър език и фина ирония
Американският писател Марк Твен е роден на 30 ноември 1835 г. като Самюел Лангхорн Клемънс във Флорида (Мисури). Когато е на четиригодишна възраст, семейството му се мести в малкото градче Ханибал. Първоначално безгрижното му детство край река Мисисипи е послужило за основа на сюжета на романа „Приключенията на Хъкълбери Фин“. По време на обучението си за лоцман на параход по река Мисисипи той избира псевдонима Марк Твен. Първите му творби излизат през 1864. Той се отнася с ирония към американското общество, пише язвителни пътеписи и по-късно критикува робството и расизма. Най-успешните си години Марк Твен прекарва в Хартфорт (Кънектикът), на Източното крайбрежие на Щатите. През 1884 г. той основава свое собствено издателство, чието първо издание е „Приключенията на Хъкълбери Фин“. През 1901 г. напусналият рано училище писател получава почетна докторска титла от Университета в Йейл. След поредица от лични драми (съпругата му Оливия и три от четирите му деца умират преди него) Марк Твен угасва на 21 април 1910 г., на 74 години, в къщата си в Рединг (Кънектикът). Като почитана личност, но все пак самотен.
Продължете на следващата страница