Bye-bye Beetle: aз си тръгвам

0910
2018

СЛЕД ТЕМПО 100, НАЙ-КЪСНО 110 вече можете да спрете с опитите да спасите прическата си. Да вдигнете яката си или слънчевите си очила над челото – няма да ви помогне. В открития Beetle духа северен вятър. Силен и студен. Той преминава покрай разположеното напред предно стъкло, покрай врата ви и инстинктивно посягате към шапката си. Най-добре тя да е вълнена. Това е сред най-честните неща на последния кабриолет от Волфсбург.

„За съжаление брезентът е на пране в момента.“ Лош късмет

Beetle скоро ще слезе от конвейера завинаги – време е за последно пътешествие за сбогом. Покривът от плат се отваря с жужене, прибирането и закопчаването му продължават доста, а ние се отказваме и най-накрая потегляме. Кабриолетът на Beetle в цвят Habanero Orange привлича погледите на минувачите, те се усмихват и побутват своите придружители. Това все още е модел на VW, който заслужава симпатии и затова трябва да бъде поддържан във форма. Емоционалните автомобили във Волфсбург стават все по-голяма рядкост.

20-цоловите джанти изглеждат страхотно, но
возят твърдо. Красотата изисква жертви

Навремето хората от VW имаха три кабриолета – Golf, Eos и Beetle. През това лято последният вдига своя покрив и отпътува. Като последен. Наистина жалко. В открития модел обонянието ви усеща тревата, мокрия асфалт или наденичките от близкото барбекю. Очите ми кръстосват из Beetle. Тази цветна бленда в кокпита действително е красива. Горе вдясно се отваря жабка, която по чудесен начин напомня за някогашната „костенурка“. Навремето в нея държахме ментовите си бонбони.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин