2023
През декември 1979 г. световните медии разпространяват новината, че свръхзвуковата бариера най-накрая е преодоляна от сухопътна машина. Разбира се постижението на 36-годишния американец Стен Барет от 1190,377 км/ч е далеч от тогавашните възможности на свръхзвуковите самолети, но въпреки това от спортна и техническа гледна точка, рекордът на триколесния „снаряд“ с дължина 11,6 м, наречен Budweiser Rocket, който е поставен на езерото Роджърс Лейк, щата Калифорния буди изключителен интерес.
Финансовата подкрепа идва в лицето на световноизвестната американска пивоварна Budweiser, която смята, че лансирането на една „свръхзвукова бира“ е не само оригинален и ефектен начин за реклама, но ако тогавашния рекорд за скорост бъде подобрен, акциите на компанията неминуемо ще скочат.
Това е амбициозен и изключително сложен проект, задвижван от полибутадиен, а в качеството на окислител е използван водороден прекис (за разлика от тогавашния световен рекордьор Blue Flame, при който за гориво е използван природен газ). Течността се пропуска през катализатор, където се разлага на водни пари и кислород. При висока температура от около 1200º С полибутадиенът преминава в газообразно състояние и се възпламенява от струя кислород. Реакцията продължава около 16-20 секунди, при което се създава тяга от 12 тона (еквивалентна на мощност от 48 000 к.с.). За увеличаване на тягата с още 2,5-2,7 тона конструкторите поставят в задната част на болида твърдогоривна ракета Sidewinder (сайдуиндър), която при нужда се включва самостоятелно.
Budweiser Rocket е снабден със сложна електронна апаратура, включително компютърен блок за управление на основния ракетен двигател и аварийната спирачна система, която се включва автоматично, в случай че пилотът изгуби съзнание. Множество датчици фиксират положението на машината спрямо трасето и регистрират силите, действащи върху триколесната „ракета“ при движение. Това са в общи линии около 17 параметъра, които се проектират в паметта на бордовия компютър.
Сред сътрудниците на Уилям Фредрик са и двама специалисти по аеродинамика, участвали в космическата програма на NASA за изпращане на човек на Луната. Компанията Budweiser инвестира огромна сума в реализацията на проекта, като отделно от нея пилотът Хал Нидъм, който формално се счита за собственик на болида, също влага около 480 000 долара лични средства. Усещайки че възрастта му (тогава 48 години) и здравословното му състояние (45 счупени кости за 25-годишната му кариера на каскадьор) няма да издържат на огромното шесткратно натоварване при ускорението, лансира нов и значително по-млад пилот – Стан Барет. До този момент той вече има богат опит не само като каскадьор в киното, но и като изпитател на спасителни системи за американските ВВС.
И така на 15 декември след поредица от няколко опита, Budweiser Rocket успява да достигне скорост от 1190,377 км/ч, което би трябвало да се превърне в следващия световен рекорд, но FIA отказва да го зачете. Причината: според правилника на федерацията, болидът би трябвало да е с минимум четири колела и да бъде задвижван от автономен бордови двигател, управляван директно от пилота. В случая Budweiser е с три колела, а по отношение на управлението, във FIA витаят сериозни съмнения дали Барет управлява сам или всичко е оставено в ръцете на бордовия компютър. Така преди 44 години серия от чисто бюрократични пречки омаловажават едно наистина значимо постижение, което все още не е реабилитирано.
