2017
Огледалце, огледалце, коя е най-красивата в цялата страна? Годината е 1955, конкурсите за „Мис” са страшно модерни. Нека си припомним: дали ще победи Роми Шнайдер (17) като „Сиси”? Или кралица Сорая (23), която идва за три седмици на посещение в родината си и разплаква милиони германци? Или може би ще победи Мерилин Монро (29) или Грейс Кели (26)? Или ще изберем Бриджит Бардо (21) или София Лорен (21)? Може би повече фенове има Елизабет Тейлър (23) или Isabella (1)? Победата отива при най-младата участничка.
Защото с подобни размери – 1060 кг, 150 км/ч, 1500 куб. см, 75 к.с. – не може да се похвали нито една от съперничките. Наистина, тя се продава, но това изобщо не накърнява честта и. „Отвън е по женски лека, с гладки повърхности и меки форми”, пише вестник „Frankfurter Allgemeine Zeitung”. В интериора предлага добра видимост и висок комфорт на седене. Освен това е „солидна и практична” (Auto- und Motorradwelt) и за мнозина собственици се превръща във „второ жилище” (фирменото издание на Borgward „Rhombus”).
Лоша видимост поради високата странична линия. Сенатор Боргвард може и да е бил с ръст само 1,66 метра, но е създавал просторни автомобили – никой не можел да се оплаче от недостатъчно място.
В автомобила могат едновременно да се настанят 5 до 6 души. Дори и при висока скорост той се управлява леко и лежи стабилно на пътя. На предната решетка блести голямо „В” от хромиран метал. Бриджит Бардо няма никакви шансове да се сравнява с Isabella. Туш и прожектори за мис Изабела от Хановер! Така че този конкурс е спечелен. Но има други решения, които през 1955 г. вълнуват общественото мнение както никога досега: въпреки протестите на СДП и профсъюзите федералният канцлер Аденауер подписва договора в Париж. По този начин федералната република се интегрира в западния свят, но разделението на Германия на ФРГ и ГДР се запазва.
Аденауер последователно се бори и за възстановяването на военната мощ на Федералната република. 10 години след войната германците отново имат собствена армия. Но мъдрият канцлер има и други козове в ръкава: през септември пътува до Москва и се връща заедно с последните германски военопленници. В лагера Фридланд, където пристигат последните 9628 германските войни, се разиграват разтърсващи сцени, които няма никога да бъдат забравени. Те се връщат в една страна, която не могат за познаят: страната на неудържимия икономически бум.
Уют: в автомобилите на Borgward просто потъвате. Въпреки че достъпът до задната седалка е леко затруднен (Isabella се е предлагала само с две врати), в интериора е изключително просторно и много изискано.
Годишно се произвеждат 700 000 автомобила. Вече са продадени 1 милион „костенурки”. Във всяко девето домакинство има хладилник. Прахосмукачките и кухненските роботи са нещо обичайно. Нивото на безработните е паднало до 2,5 процента. Пристигат първите 80 000 гастарбайтери от Италия. Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард може да служи за образец. Министърът на икономиката и федералният президент Теодор Хойс пристигат на посещение в огромните монтажни халета на заводите на Borgward в Бремен. Те идват по покана на Карл Ф. В. Боргвард, който набързо се е издигнал до един от най-големите производители на автомобили в страната. Производител на оръжие в годините на Хитлер, той е титан, фигура като от роман. Патриарх на германската индустрия като Грундиг, Порше, Некерман: мъже, които превърнаха словосъчетанието „made in Germany” в запазена марка. В кратки срокове Боргвард изкарва на пазара поредица от успешни модели. И винаги за дизайна им отговаря само един човек – самият Карл Ф. В. Боргвард.
Те изглеждат по-тежки, отколкото са всъщност: солидни, масивни, умерени, като произведени на ръка. Прилича ми на Bentley. Но пък пред мен има бял волан, гуми с бели бордове, хромирани пръстени на джантите, хромирани задни светлини, златисти лайстни по арматурното табло. И си мисля за Детройт. Възможно ли е родителите на Isabella да са кралица Елизабет и Роки Марсиано? Сядам зад волана. Толкова е просторно. Има място и за тъстовете. Движи се леко, но не е леко момиче. Докато набере скорост, ще трябва да се заредите с търпение (0-100 км/ч за 19 секунди). Но след като е набрала скорост, ви трябва само едната ръка, за да я направлявате между превратностите на живота. Пък и не е лакома: харчи 9,5 литра на 100 километра.
Но еснафската средна класа предпочита друг тип жени – Mercedes например: по-масивни и представителни. Моята Isabella, от друга страна, иска да бъде погалена, иска да получи целувка. Трябва да си поиграя с нея. Със свалящите се триъгълни прозорчета. С радиото. Но първата ни брачна нощ е провалена от шокираща новина: Джеймс Дийн е мъртъв. Блъснал се в някакъв Ford със своето Porsche 550 Spyder. Боже, те не знаят какво правят.
Разточително арматурно табло: три големи кръгли уреда, лента с бутони, лампово радио, волан от „слонова кост”, триъгълни прозорчета, както и задължителната вазичка с цветя.
Проблеми с пътното движение има и в Германия. Само по двулентовата автомагистрала от Кьолн до Рурската област всеки ден минават 53 000 автомобила. За пръв път в борбата срещу употребяващите алкохол водачи се използват стъклени епруветки. С ускорени темпове се строят нови автомагистрали. Но всеки линеен метър струва 2400 марки. Затова правителството в Бон вдига данъка върху горивата с два пфенига. Разтоварването на натовареното пътно движение трябва да дойде от небето. След десетгодишна пауза Lufthansa отново има право да лети. И открива деснитацията Хамбург-Мюнхен, която ще се обслужва от два употребявани самолета Convair CV 410. Франк Синатра е „Човекът със златната ръка”, но в действителност златни са ръцете на Карл Боргвард.
Неговата Isabella намира много почитатели. До 1961 година са продадени 202 813 екземпляра – 40 процента от клиентите избират по-бързата модификация Isabella TS. През 1955 г. цената и е 8240 марки. Твърде много за работник, който печели 470 марки на месец. Въпреки това германците стават все по-дебели. Страстта към плюскането се разпространява като вируса на грипа. А пред „киното по пантофи”, което вече проблясва в 120 000 домакинства, се разполагат сервизни масички, от които хрупаме фъстъци и солети.
Затова и никой не се учудва, че само през тази година 250 000 жители на ГДР преминават през отворената граница в Западен Берлин и избират благосъстоянието на Запада. Карл Ширдеван, член на ЦК на Единната социалистическа партия на ГДР, казва по този повод: „Ние не проронваме нито сълза за тях.” Но това ще се промени. Ще се промени и ситуацията около производителя Боргвард. Защото скоро всесилният шеф ще трябва да установи, че го е закъсал финансово. И то яко. И че има малко приятели – както в общината на Бремен, така и в Бон.
През 1961 г. заводите на Borgward обяват фалит. 20 000 работници остават на улицата и изпращат последната Isabella с надпис: „Ти бе твърде добра за този свят.”
Елегантният четирицилиндров двигател на Bordward, монтиран отпред надлъжно, наистина работел леко грубо, но бил забележително издръжлив. Характерен детайл на предната решетка на всеки Borgward – големият ромб.
Технически данни на Borgward Isabella TS
Четири цилиндъра; работен обем 1493 куб. см; 55 кВт/75 к.с. при 5200 об./мин; максимален въртящ момент 108 Нм при 2400 об./мин; независимо окачване отпред, чупещ мост отзад; четиристепенна скоростна кутия; собствено тегло 1060 кг; Д/Ш/В 4390/1705/1480 мм; максимална скорост 150 км/ч; разход на гориво 9,5 л/100 км; цена през 1955 г.: 8240 марки
