BMW 501: сваляме шапка на този „баварец“

2901
2017

Легенда или истина? Говори се, че возещият се на Mercedes канцлер Конрад Аденауер отказал да се вози на голямата лимузина на BMW, защото при слизане шапката му се закачала в тавана и падала на земята. Затова продължил да се вози на Аденауер-Mercedes. Но е факт: старият канцлер е изпуснал доста.

Германците отдавна бяха заслужили такова нещо: никакви спирални пружини, които се забиват в задните ви части и ви причиняват болка. И никакви стоманени тръби, тапицирани с плат, на които се седи като на електрически стол. За пръв път за автомобилна тапицерия е използвана разпенена гума. Седите удобно като на дивана при баба, а погледът ви преминава през голямото, извито предно стъкло и над най-внушителния капак на двигател в Европа. Годината е 1952, а империята от Бавария е отвърнала на удара.

BMW представя своя първи следвоенен модел – 501. Всички, които присъстват на презентацията, са силно впечатлени от автомобилната скулптура от Мюнхен: луксозен автомобил за 15 150 марки, изпреварил времето си в техническо, визуално и финансово отношение. Най-вече последното. Защото за 90 процента от гражданите на Германия 15 150 марки са колкото 150 000 евро днес. Извън всякакви възможности. Реализираният обект на желанията е конструиран както трябва: това не е малък автомобил или скутер, хиляди от които пърпорят по пътищата през 1952 г. Не е направен от тъничка ламарина, а е абсолютно луксозен. Ламарините му са дебели 2 милиметра, колелата са 16-цолови. А от радиото Becker с бутони се чува силно и ясно: ние отново сме тук. Вижте ни само какъв автомобил сме създали!

Безкрайно много място в бароковия бяло-син шестцилиндров модел – както и големи количества разпенена гума в тапицериите на седалките. През извитото предно стъкло се вижда внушителният преден капак. Под него и зад огромните „бъбреци” е разположен подобреният двигател на предвоенното BMW 326.

Федералната република се развива чудесно. В Дортмунд федералният президент Теодор Хойс открива най-голямата спортна зала в Европа – Вестфаленхале. Отново има пари за спорта и културата – но не и за 501. Защото за цената на луксозната лимузина от Мюнхен, замислена като следвоенното завръщане на синьо-белия производител на спортни автомобили и мотоциклети, може да се сдобиете с три Volkswagen-а.

Тя трябва да се превърне в държавническа лимузина и символ на престижа. Но тогава, когато при слизане от 1,3-тонното возило шапката на Аденауер уж била съборена на земята, от BMW изгубили играта. Както и преди, канцлерът продължил да се вози в своя Benz 300. Претендентът от Бавария обаче се превърнал в телевизионна звезда – в полицейския сериал „Патрул Изар 12”.

Традиционното и модерното на 1952 година: меки седалки, скоростен лост на кормилната колона, ръчна спирачка тип „бастун” и естествено еснафската вазичка за цветя на арматурното табло.

Но годината все още е 1952 г. и германците тъкмо учат новия си национален химн – третия куплет на „Песента на германците” от Хайдн. Но се чуват и по-странни звуци: във Франкфурт откриват първия джазклуб. Тук „музиката на цветнокожите“ все още е „завряна” в мазето, докато при първото си турне в Германия Луис Армстронг пее в големите концертни зали. При 501 инженерите наистина са се представили много добре. Ще се опитам да обясня: заставате пред този внушителен автомобил, и веднага в съзнанието ви се появяват похотливи мисли – за София и Джина, за красиви жени. Формите на 501 са гладки, разточителни и щедри – класически барок. Качваш се и се наслаждаваш на разточителното място. За пръв път след войната призивът „свобода за краката” явно е бил чут. Това е идеалният автомобил за дългите инструменти за бягане на Емил Затопек, който се превръща в звездата на Олимпийските игри в Хелзинки със своите три златни медала. Най-великолепното постижение на германския отбор, който след прекъсване от 16 години отново има право да участва на олимпийски игри, е дело на атлета Алфред Шварцман. Той печели златния медал в многобоя още през 1936 година, през войната е раняван три пъти и въпреки това отново печели среброто – на възраст 40 години!

Подреждането на вратите показва, че произведеният в общо 8936 екземпляра шестцилиндров 501 е замислен като шофьорски автомобил.

Двигателят на 501 също е модел отпреди войната. Става дума за подобрена версия на шестцилиндровия мотор на BMW 326, който след 1933 г. се произвежда в завода в Айзенах и има славата на особено спокоен и изискан агрегат. Луксозният автомобил се нуждае от 27 секунди, за да ускори до 100 км/ч. Но кой обръща внимание на ускорението, след като воланът е бял? Двулитровият двигател в крайна сметка успява да ускори автомобила до 135 км/ч, което е относително малко за автомобил с подобни претенции. Ръчната газ на арматурното табло обаче е много практична. Отмествате крака си от педала на газта, плъзвате лостчето – свобода за десния крак. Леко необичаен детайл е часовникът, който виси над огледалото и трябва да се навива на ръка веднъж на три дни. В задната част на 501 буквално може да се загубите. Удобно могат да се разположат четири слаби или трима дебели пътника. Най-добре се седи по средата, защото от задните колонки в областта на главите стърчат опасни уреди, които всъщност за замислени като закачалки за дрехите на разглезените господа.

 

Най-бързият човек през годината е американецът Джон Р. Коб, който развива 649 км/ч със състезателния си автомобил и загива. За него вече няма „Възнаграждение за страха”, както се нарича и един от най-добрите филми на годината. Още по-голям успех има обаче един плат, от който са ушити мечтите на младите германци след войната – ленените панталони със занитени джобове: Bluejeans. Те идват от САЩ, стават много популярни и изобщо не подхождат на BMW 501 – като кариран смокинг на Lloyd 300. Точно и това е причината, поради която се проваля BMW 501: той е прекалено фин за времето, когато на мода са пластмасите. Ангелите на барока нямат шанс срещу дизайнерските столове от пластмасов ламинат.

Технически даннни на BMW 501

Шест цилиндъра; работен обем 1971 куб. см; мощност 48 кВт/65 к.с. при 4400 об./мин; максимален въртящ момент 129 Нм при 2000 об./мин; четиристепенна скоростна кутия; задно задвижване; Д/Ш/В 4730/1780/1530 мм; собствено тегло 1340 кг; максимална скорост 135 км/ч; 0-100 км/ч за 27,0 секунди; разход на гориво 12,5 л/100 км; цена през 1952 г.: 15 150 марки

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин