2017
Легенда или истина? Говори се, че возещият се на Mercedes канцлер Конрад Аденауер отказал да се вози на голямата лимузина на BMW, защото при слизане шапката му се закачала в тавана и падала на земята. Затова продължил да се вози на Аденауер-Mercedes. Но е факт: старият канцлер е изпуснал доста.
Германците отдавна бяха заслужили такова нещо: никакви спирални пружини, които се забиват в задните ви части и ви причиняват болка. И никакви стоманени тръби, тапицирани с плат, на които се седи като на електрически стол. За пръв път за автомобилна тапицерия е използвана разпенена гума. Седите удобно като на дивана при баба, а погледът ви преминава през голямото, извито предно стъкло и над най-внушителния капак на двигател в Европа. Годината е 1952, а империята от Бавария е отвърнала на удара.
BMW представя своя първи следвоенен модел – 501. Всички, които присъстват на презентацията, са силно впечатлени от автомобилната скулптура от Мюнхен: луксозен автомобил за 15 150 марки, изпреварил времето си в техническо, визуално и финансово отношение. Най-вече последното. Защото за 90 процента от гражданите на Германия 15 150 марки са колкото 150 000 евро днес. Извън всякакви възможности. Реализираният обект на желанията е конструиран както трябва: това не е малък автомобил или скутер, хиляди от които пърпорят по пътищата през 1952 г. Не е направен от тъничка ламарина, а е абсолютно луксозен. Ламарините му са дебели 2 милиметра, колелата са 16-цолови. А от радиото Becker с бутони се чува силно и ясно: ние отново сме тук. Вижте ни само какъв автомобил сме създали!
Федералната република се развива чудесно. В Дортмунд федералният президент Теодор Хойс открива най-голямата спортна зала в Европа – Вестфаленхале. Отново има пари за спорта и културата – но не и за 501. Защото за цената на луксозната лимузина от Мюнхен, замислена като следвоенното завръщане на синьо-белия производител на спортни автомобили и мотоциклети, може да се сдобиете с три Volkswagen-а.
Тя трябва да се превърне в държавническа лимузина и символ на престижа. Но тогава, когато при слизане от 1,3-тонното возило шапката на Аденауер уж била съборена на земята, от BMW изгубили играта. Както и преди, канцлерът продължил да се вози в своя Benz 300. Претендентът от Бавария обаче се превърнал в телевизионна звезда – в полицейския сериал „Патрул Изар 12”.
Но годината все още е 1952 г. и германците тъкмо учат новия си национален химн – третия куплет на „Песента на германците” от Хайдн. Но се чуват и по-странни звуци: във Франкфурт откриват първия джазклуб. Тук „музиката на цветнокожите“ все още е „завряна” в мазето, докато при първото си турне в Германия Луис Армстронг пее в големите концертни зали. При 501 инженерите наистина са се представили много добре. Ще се опитам да обясня: заставате пред този внушителен автомобил, и веднага в съзнанието ви се появяват похотливи мисли – за София и Джина, за красиви жени. Формите на 501 са гладки, разточителни и щедри – класически барок. Качваш се и се наслаждаваш на разточителното място. За пръв път след войната призивът „свобода за краката” явно е бил чут. Това е идеалният автомобил за дългите инструменти за бягане на Емил Затопек, който се превръща в звездата на Олимпийските игри в Хелзинки със своите три златни медала. Най-великолепното постижение на германския отбор, който след прекъсване от 16 години отново има право да участва на олимпийски игри, е дело на атлета Алфред Шварцман. Той печели златния медал в многобоя още през 1936 година, през войната е раняван три пъти и въпреки това отново печели среброто – на възраст 40 години!
Двигателят на 501 също е модел отпреди войната. Става дума за подобрена версия на шестцилиндровия мотор на BMW 326, който след 1933 г. се произвежда в завода в Айзенах и има славата на особено спокоен и изискан агрегат. Луксозният автомобил се нуждае от 27 секунди, за да ускори до 100 км/ч. Но кой обръща внимание на ускорението, след като воланът е бял? Двулитровият двигател в крайна сметка успява да ускори автомобила до 135 км/ч, което е относително малко за автомобил с подобни претенции. Ръчната газ на арматурното табло обаче е много практична. Отмествате крака си от педала на газта, плъзвате лостчето – свобода за десния крак. Леко необичаен детайл е часовникът, който виси над огледалото и трябва да се навива на ръка веднъж на три дни. В задната част на 501 буквално може да се загубите. Удобно могат да се разположат четири слаби или трима дебели пътника. Най-добре се седи по средата, защото от задните колонки в областта на главите стърчат опасни уреди, които всъщност за замислени като закачалки за дрехите на разглезените господа.
Най-бързият човек през годината е американецът Джон Р. Коб, който развива 649 км/ч със състезателния си автомобил и загива. За него вече няма „Възнаграждение за страха”, както се нарича и един от най-добрите филми на годината. Още по-голям успех има обаче един плат, от който са ушити мечтите на младите германци след войната – ленените панталони със занитени джобове: Bluejeans. Те идват от САЩ, стават много популярни и изобщо не подхождат на BMW 501 – като кариран смокинг на Lloyd 300. Точно и това е причината, поради която се проваля BMW 501: той е прекалено фин за времето, когато на мода са пластмасите. Ангелите на барока нямат шанс срещу дизайнерските столове от пластмасов ламинат.
Технически даннни на BMW 501
Шест цилиндъра; работен обем 1971 куб. см; мощност 48 кВт/65 к.с. при 4400 об./мин; максимален въртящ момент 129 Нм при 2000 об./мин; четиристепенна скоростна кутия; задно задвижване; Д/Ш/В 4730/1780/1530 мм; собствено тегло 1340 кг; максимална скорост 135 км/ч; 0-100 км/ч за 27,0 секунди; разход на гориво 12,5 л/100 км; цена през 1952 г.: 15 150 марки