2024
Идеята наистина е еретична за имиджа на BMW в началото на 70-те години, и точно поради това, тя процъфтява извън Германия (въпреки че идва точно от там).
До средата на 80-те години BMW остава една от малкото германски компании, които не искат да имат нищо общо с комби автомобилите. Първата стъпка към промяна в тази посока е направена през октомври 1984 г. от един от младите фирмени инженери, който по самоинициатива решава да преработи един екземпляр от току що дебютиралото второ поколение на Серия 3 и го преобразува в комби версия. През април 1985 г., прототипът е представен пред фирменото ръководствои предизвиква истински възторг. В резултат на това през август 1987 г. дебютира първата серийна комби версия на E 30, която пет години по-късно е последвана и от аналогичен вариант на по-голямото BMW E 34.
Оказва се обаче, че първите фирмени експерименти в тази насока, са направени много по-рано. Това става през 1972 г., когато спортният отдел на BMW изработва три комби версии, базирани E3. Те се използват като сервизни автомобили по време на състезания, но поради тяхната непрактичност, това продължава съвсем кратко, и през 1973 г. са заменени с други коли. В същия период обаче тези преработки впечатляват най-големият дилър на BMW във Великобритания – Langley Motors. Той поръчва на специализираната фирма Crayford Engineering,изработката на малка серия комби версии на BMW E3, чийто дизайн е проектиран от Вили Хофмайстер. Между 1972 и 1975 г. са направени общо около 12 такива автомобила(всичките с десен волан), обозначени като Crayford E3 Estate, които се предлагат за продажба на Островас всички налични версии на двигателя – 2500, 2800/2.8, 3.0 S, 3.0 Si и дори 3.3.
За да избегне технологичните усложнения, свързани с изработката на сложни метални компоненти, Crayford използва капака на багажника на Austin Maxi, който е удължен с около 18 сантиметра в долната част. Покривът също е удължен, с лека извивка към задното стъкло. Зад С-колоните са монтирани нови странични прозорци, които не изглеждат много подходящи от стилистична гледна точка. Освен това качеството на изработката е доста посредствено, може би защото Crayford иска на всяка цена да получи тази поръчка, разчитайки на това, че предлага по-ниска цена от тази на конкурентите. Освен неточните пасвания на каросерията, E3 губи известна устойчивост при усукване, след премахването на задната преграда, което е направено, за да се осигури по-голям багажен обем.Задната облегалка е направена от шперплат за по-голяма твърдост.
Днес са известни само няколко оцелели екземпляра от Crayford E3 Estate, като този на снимките е четвъртият произведен. Неговият настоящ собственик, Дейви Морган е британски колекционер, който го възстановява цели 14 години, като четири от тях автомобилът престоява в сервиз в Ирландия без особен напредък на реставрацията. След това е изпратен в специализиран сервиз в Чикаго, за да бъде направен по правилния начин. Там е пребоядисан в оригиналния си цвят „Polaris“ и тапициран в тъмно синьо с хубава дървена декорация на таблото и вратите.
Днес това най-вероятно е и единственото изправно BMW E3 комби, преобразувано от Crayford. То е оборудвано с 3.0-литров, шестцилиндров двигател, с електронна система да директно впръскване Bosch D-Jetronic и мощност 200 к. с. Стандартният седан Е3 достига максимална скорост 210 км/ч и ускорява от 0 до 100 км/ч за 7,8 секунди, което значи, че и комби версията вероятно има сходни показатели – нещо доста впечатляващо.
