2017
Преди да си купят автомобил, повечето хора водят статистики и правят безкрайни сравнения за разхода на гориво, данъците, лизинговите вноски и какви ли още не досади… Естествено пазарът предлага най-богат и най-пъстър асортимент именно за този тип клиентела. Доста по-стеснен е изборът пред хората, чиито сърца „вдигат обороти“ само при вида на солидна ламарина, най-малко шест цилиндъра и голям вътрешен простор, но пък не са склонни да инвестират цяло състояние или да се заробват със заеми до живот. За тях остава алтернативата на добре поддържана германска лимузина от осемдесетте, с която човек спокойно може да задмине купените на лизинг еснафски кутийки и да им покаже… задните си светлини.
Ще бръкнем дълбоко и ще ви представим потъналите в масло ветерани Mercedes W 126 – верният спътник на големите началници през осемдесетте, и BMW Е 23 – родоначалникът на седмата серия. Днес по-голямата част от някогашните звезди от първа величина се търгуват в тъмни задни дворове, могат да се намерят сред каретата на евтините обяви и из затънтените интернет сайтове.
При модела на Mercedes пазарната ситуация е доста ясна – в момента е практически изключено да попаднете на екземпляр, предлаган от първия си собственик. Хората, които в началото на осемдесетте са можели да си позволят 500 SE за 35 000 марки, най-вероятно отдавна са го продали или са го оставили в наследство на потомците си.
Отлично запазена S-класа може да струва над 20 000 лева
Цената на добър екземпляр в автокъща може да надмине 20 000 лева, като напоследък се очертава ясна и постоянна тенденция към повишаване. За съжаление ситуацията на неофициалния пазар изглежда съвсем различно. В по-голямата част от случаите ключът на S-класата е минал през ръцете на най-различни хора от най-различни националности и с най-разнообразни схващания по въпроса за степента, формата и методите за поддръжка на автомобила. Предложенията в този сегмент от пазара се простират в широк спектър – от ръждясалия недвижим кокошарник (почти даром) до гастарбайтерския „Ориент експрес“ с пробег около 800 000 километра за около 1000 лева…
При BMW нещата изглеждат доста по-различно. За разлика от грижовно отглежданата из висшите етажи на обществото S-класа, първата „седмица“ не разполагаше с днешния си статут и преживя по-скоро скромна младост. По онова време баварската фирма все още не можеше да се похвали с трайно качество, поради което днес никой няма да плати повече от 4000 лева дори за (рядко срещан) запазен автомобил. В същото време обаче тази цена може да се окаже доста привлекателна за евентуален бъдещ купувач, защото определени кръгове вече започват да се интересуват живо от това поколение на „седмицата“. Става въпрос за склонни към автомобилна носталгия младежи с особено влечение към дизайна, които не са замислят много-много, преди да инвестират във возила с широки джанти и висящи на вътрешното огледало плюшени зарчета… За тях не е важно всичко да е оригинално – важното е да караш мноого яка барака“.
Хубавото в случая е това, че нерядко тези млади господа притежават изявен талант за работа с инструменти, което никак не е излишно, защото при ветераните нещо непрестанно се нуждае от ремонт – по ламарината например почти винаги има ръжда. При ВМW корозията напада най-често калниците и ръбовете на заваръчните шевове по праговете, а е и почти изключено дa намерите Е 23 без избила под декоративните лайстни ръжда. Хората, които поне веднъж са работили с оксижен, едва ли ще се уплашат от подобни проблеми. Те знаят, че има и по-лошо – например изцяло корозиралите носещи елементи на предния и задния мост в каросерията на S-класата, които са сред главните причини за провал на този модел при техническите прегледи.
Ръждата често процъфтява под хромираните „вежди“
Ако предишният собственик е полагал грижи с много внимание, значи е заслужил да му платите повече, тъй като за вас остава да се справяте само с дреболии. Внимавайте с хромираните лайстни по ръбовете на калниците, защото ламарината под тях най-често е изядена от ръждата.
Положението с резервните части за S-класата не е особено тревожно и може да се намери почти всичко. При това ако цените във фирмените магазини на Mercedes-Benz не са ви по вкуса, бързо можете да откриете каквото ви трябва в Интернет или по автоморгите . При BMW също няма затруднения с намирането на резервни части, но както и при Mercedes, цените на оригиналните части и при „седмицата“ са много високи.
Двигателите на S-класата имат славата на истински маратонци независимо от това дали са с осем или с шест цилиндъра. Длъжни сме да ви предупредим да внимавате с базирания на двигателя на 732i турбокомпресорен мотор на BMW 745i, защото пукнатините в цилиндровата глава са сравнително честа диагноза при „седмицата“.
Предавателните кутии не създават проблеми и при двата модела. Дефекти по ходовата част има винаги, а гумените тампони се нуждаят от внимателна проверка и нерядко от смяна. Добър индикатор за полаганите грижи е състоянието на интериора – ако предишният собственик не е проявил немарливост в това отношение, то най-вероятно е обръщал нужното внимание и на поддръжката на техниката. Седалките и на двата автомобила предлагат рядко срещан в наши дни комфорт.
Факт е, че с всяка изминала година автомобилите стават все по-съвършени, но с обаянието на двете луксозни лимузини не могат да се мерят дори модерните им потомци. Ако не вярвате в това, само сравнете звука от затваряне на вратите на някои от двамата класици с този на нов автомобил…
Въпреки всичко обаче не можем еднозначно да препоръчаме нито един от двамата възрастни симпатяги. Към това поколение автомобили могат да се насочат без притеснение само любители с достатъчно средства и подобаващи технически знания и умения.