Източногерманското Bulli е легендарно: всъщност в ГДР човек не е имал друг избор, ако търси „корав“ лекотоварен автомобил – решението е едно: Barkas B1000. Когато през 1961 г. бусът влиза в серийно производство, той дори има повече „коне“ от своя западен конкурент VW Bus T1. Разбира се, с времето, подобно на много други соцмодели, Barkas не е доразвиван – и така в продължение на 40 години си остава все същият. Ползват го като линейка, бордово камионче, кола за военните или полицията и дори като малък пожарен автомобил. Моделът е толкова търсен, че производството не успява да следва търсенето – и така през 70-те се налага вносът на FSC Zuk (от Полша) и на Rocar TV (от Румъния).
Barkas е задвижван от 3-цилиндров 2-тактов двигател на Wartburg. Машината с 46 к.с., разположена между седалките на шофьора и пътника до него, гарантира максимална скорост от 100 км/ч – но не и възможност за разговори в купето. Агрегатът е толкова шумен, че водачите спокойно могат да си спестят инвестицията в радио. Днес в добро състояние цената на произвеждания до 1990 г. В1000 може да достигне и 16 хил. лева.
