2025
През 1955 година Източна Германия получава пълен суверенитет и в резултат от тази дългоочаквана привилегия навлиза в период на интересни и динамични политико-икономическите промени. Те в пълна степен засягат и развитието на автоиндустрията, която е поставена на нови релси, като довоенните концепции отиват в историята, а всички наследени от същия период търговски марки са променени. Така BMW/EMW става Wartburg, DKW/IFA се преименува на Trabant, Phänomen възприема името Robur, а Framo вече се нарича Barkas. През втората половина на 50-те и през 60-те години, освен нови имена, изделията на тези автомобилни фабрики получават и много по-актуален за времето си дизайн, като едно от последните предприятия, което актуализира продукцията си, е Barkas. През 1961 г. е представен изцяло новият модел В 1000, който, също както и останалите източногермански превозни средства от този период, се отличава с модерен външен вид, надеждност и функционалност. Производството му започва в изградена от нулата фабрика в Кемниц (тогава известен, като Карлмарксщат), построена на мястото на стария завод на Framo, чийто съоръжения след войната са демонтирани и пренесени в Съветския съюз като част от военните репарации.
Първоначално B 1000 се задвижва от трицилиндров двутактов двигател с мощност 45 к.с., използван и при Wartburg, чиято концепция е сходна с тази на предвоенното DKW.
За своето време B 1000 е интересен и много практичен модел, благодарение на високия си полезен товар, задвижването на предните колела и необичайното окачване, сходно с това на Wartburg, каквото рядко се среща между конвенционалните аналози на Запад.
За цялата история на държавното източногерманско автомобилостроене, Barkas остава единственото превозно средство с подобни функции и възможности, и затова на негова база са създадени многообразни версии и разновидности. Предлагат се варианти с бордова платформа, фургон, микробус, линейка и други специализирани изпълнения. Благодарение на разположения отпред двигател и предното предаване, оползотворяването на товарния отсек е много по-ефективно и дава възможност за много повече конфигурации.
Barkas се произвежда предимно за нуждите на държавни и обществени ведомства, но ограничени бройки достигат и до индивидуални клиенти. В този случай обаче времето за доставка достига героични нива, съизмерими със сроковете за чакане на Trabant, които варират между десет и четиринадесет години.
Въпреки амбициозното начало, свързано с лансирането на изцяло нови източногермански модели през 60-те години (като Barkas B 1000 през 1961 г., Trabant 601 през 1964 г. и Wartburg 353 през 1966 г.), тази благоприятна тенденция не успява да се развие, най-вече поради липсата на финанси. Планираната замяна с техни по-съвременни варианти не е осъществена и те остават в производство без значителни външни промени до началото на 90-те години.
Един от другите основни проблеми, наследени от миналото, е свързан със запазването на архаичните двутактови двигатели, чиято замяна е осъществена едва към края на 80-те години с активното съдействие на Западна Германия. Малко преди края на производството на Barkas през 1991 г., той започва да се оборудва с 1,3-литров четиритактов двигател, произвеждан по лиценз на Volkswagen, а обозначението на модела е променено на B 1000/1. Между 1961 и 1991 година са произведени общо 175.740 броя Barkas B 1000 с двутактов двигател и около 1900 броя с двигател от Volkswagen.
