2024
С идването на Auto-Union Typ C през 1936 година, приключва безапелационното превъзходство на Mercedes-Benz в Гран при. За постигането на тази заветна цел са нужни няколко години, но смелият дизайн на Фердинанд Порше с централно разположен двигател V16 най-накрая успява да се наложи. Auto-Union Typ C реализира серия от блестящи победи между 1936 и 1938 г., когато е въведена формулата за ограничаване на работния обем до 3,0 литра при състезателните автомобили с компресорни двигатели.
Още през 1932 г., когато фирмите Horch, Audi, DKW и Wanderer образуват Auto-Union, е заложена амбициозна програма за участие в Гран При. Спортният дебют на Auto-Union в тази престижна надпревара става през 1934 г., като до 1939 г. са направени четири основни типа състезателни автомобили, обозначени с A, B, C и D. Те се проектират и изработват от специално създаден за целта отдел към завода на Horch в Цвикау.
Първите три типа – A, B и C, направени между 1934 и 1937 г., са оборудвани с комперсорен двигател V16 с работен обем от 4,4 до 4,7 литра, а последният Typ D, който е съобразен с новите разпоредби от 1938 г., има 3-литров компресорен двигател с мощност от близо 550 конски сили. Управлението на тези автомобили е изключително трудно, поради екстремното съотношение между мощност и тегло, както и неравномерното разпределение на теглото. Единствено Typ D е малко по-лесен за управление, тъй като двигателят му е по-компактен и много по-добре позициониран към центъра на тежестта.
Typ C е третата и най-успешна фаза от еволюционното развитие на състезателните болиди на Auto Union. Този автомобил печели шест състезания през 1936 г., благодарение на което фирменият пилот Бернт Розермайер става световен шампион. Концепцията с централно разположен двигател, приложена при Typ C, е въведена за първи път в състезателния Benz Tropfenwagen през 1923 г., проектиран от Едмунд Румплер. Основният мотив на Фердинанд Порше да използва същата схема, е свързана, както с по-хармоничното балансиране на теглото, така и с възможността за много по-ниско позициониране на седалката, тъй като отпада необходимостта от карданен вал. На теория разпределението на тежестта би трябвало да е равномерно, но въпреки усилията 60% от нея все още остава върху задните колела, което не може да бъде коригирано поради прекалено късото шаси. Инженерният екип проектира възможно най-големия двигател в границите на допустимите 750 килограма, който е и двигателят с най-голям обем в Гран при през 1936 и 1937 г.
Между 1935 и 1937 г. автомобилите на Auto Union печелят общо 25 състезания, управлявани от Ернст фон Делиус, Тацио Нуволари, Бернд Розмайер, Ханс Щук и Акиле Варци. Auto Union се оказва особено успешен през сезоните 1936 и 1937 г., като единственият му основен конкурент остава Mercedes-Benz. Автомобилите на двата фирмени отбора доминират пред всички останали конкуренти за Гран до началото на Втората световна война.
