AUTO BILD представя: Maybach


16
апр.
2021

Благодарение на Вилхелм Майбах и неговия син Карл, в продължение на две десетилетия Германия притежава една от най-елитните марки правени някога. В периода между двете световни войни именно Maybach установява и налага едни изключително високи технологични и производствени критерии, възприети не само в Германия, но и в Европа.

Вилхелм Майбах е не само приятел и партньор на Готлиб Даймлер още от началото на неговата кариера, но e и един от основните фактори в изграждането на германското автомобилостроене. Благодарение на неговия талант се появяват и тиражират едни от първите универсални, компактни и надеждни двигатели с вътрешно горене в света. За своето време Майбах наистина е гений, но неговата неопитност във финансовите въпроси и липсата на дипломатичност се превръщат в проблем. През 1900 г., скоро след смъртта на Даймлер, фабриката основана от него минава под контрола на Емил Йелинек – ексцентричният бизнесмен и състезател, лансирал и популяризирал името Mercedes. Йелинек не зачита привилегированата позиция на Майбах, който от своя страна се задържа в Daimler до 1907 г., след което е принуден да напусне. Не след дълго той е нает от известният германски производител на дирижабли Zeppelin, където остава на работа до края на Първата световна война. Неговата първа разработка за фирмата е гигантски 21-литров двигател, създаден в сътрудничество със сина му Карл. Следва серия от изключително надеждни и мощни авиационни мотори, като един от тях е внедрен дори в състезателен автомобил. Става дума за страховития Metallique-Maybach, запазен и до днес. Няма нищо случайно във факта, че произвежданият от началото на 30-те години спортен 8-литров Maybach D58 е наречен именно “Zeppelin”.

След края на войната Германия е лишена от възможноста да прави самолети, като част от наложеното вето върху нейната военна индустрия. Фамилията Майбах решава да организира собствено производство на автомобили, което впрочем правят и голяма част от “безработните” авиоинженери от онези години. Залагайки на опита, натрупан при конструирането на мощни двигатели, (както и на множество нереализирани до момента патенти свързани с кормилната уредба и електрическата система), бащата и синът започват изработването на луксозни и ограничени, като тираж автомобили. Въпреки че подобно, меко казано нерентабилно производство трудно се вписва в критичната икономическа ситуация, в която се намира Германия в началото на 20-те, Maybach успява да оцелее и фактически се превръща в определящ фактор сред автомобилния елит до началото на 40-те. Неговите единствени конкуренти на вътрешния пазар са единствено най-големите и луксозни модели на Mercedes-Benz и Horch.

Вилхелм Майбах умира през 1929 г.от пневмония и ръководството на фирмата е поето Карл. Това е труден период за Maybach, тъй като в годините на икономическа криза неговите огромни коли с тежки и разточителни двигатели почти не се продават. Тогава е взето решение върху същите шасита да започне производството на лекотоварни автомобили, като до началото на 40-те години техния брой чувствително надхвърля този на леките автомобили.  Интересно е да се отбележи, че въпреки своята непрактичност  двигателите на Maybach се използват с голям успех по време на Втората световна война, като “движеща сила” при някои от танковете на Вермахта. По това време името на фирмата е променено на Motoren Turbinen Union, а дейността и е тясно ограничена в производството на дизелови агрегати в сътрудничество с Mercedes-Benz, което определя и по-нататъчната съдба на Maybach. В средата на 50-те години е направен неуспешен опит за завръщане към производството на елитни автомобили, но с краткотраен успех. Това става едва в края на 90-те с появяването на страховития, екзотичен прототип, известен като Mercedes-Maybach.

Фирмата Maybach е известна в България още от времето на Първата световна война, макар че не е официално представена на българския пазар. През 20-те и 30-те години тя се утвърждава като най-елитния производител на леки автомобили в Германия, чийто цени чувствително надвишават, дори тези на най-представителните модели на Mercedes-Benz и Horch.

В края на март 1934 г. наши официални лица, сред които и Любен Цонев, делегат на БАТУК (Български автомобилен и туринг клуб) присъстват на конференцията на Международния туристически съюз (A. I. T.) в Мюнхен, където пред тях е представен аеродинамичният прототип Maybach DS8 Zeppelin Stromlinien с каросерия Spohn, а събитието е отразено през май същата година с две снимки на същия автомобил на страниците на сп. „Автомобилизъм и туризъм“ (клубен орган на БАТУК).

Въпреки липсата на генерален представител и твърде високите цени, отделни екземпляри на леки автомобили Maybach все пак попадат у нас, за което съдим по някои запазени до днес снимки и документи. През 1941 г. такъв автомобил е доставен и за нуждите на военното министерство.

Още по темата