Преди 1919 г. автомобилите, предлагани от компанията Austin са едни от най-скъпите и престижни на британския пазар. В онези години много хора са на мнението, че четирицилиндровият фирмен модел Twenty е сравним, ако не и по-добър от еквивалентните като показатели изпълнения на Rolls-Royce.
Докато следва консервативната политика за придържане към един базов модел преди Първата световна война, Austin произвежда набор от скъпи автомобили и прецизно изработени автомобили, но повлиян от философията на Хенри Форд, Хърбърт Остин решава, че бъдещето принадлежи на масовото производство. В резултат на това заводът в Лонгбридж е значително разширен и компанията увеличава производствения си капацитет до 150 автомобила седмично. По време на войната Остин притежава американски Hudson Super Six, от който е във възторг, и неговата концепция на практика се превръща в основа за разработката на първия следвоенен Austin. Колата обаче се оказва твърде голяма за стандартите на вътрешния пазар и до юли 1920 г. са продадени само около 3000 екземпляра. В тази връзка, месец по-рано, авторитетният вестник „Таймс“ публикува обширна статия в подкрепа на новия модел, в която изразява възхищението си от начинанието на Остин да пусне на британския пазар „автомобил, направен по американски образец“.
Четирицилиндровият двигател с диаметър на цилиндъра и ход на буталото 95 х 127 мм е с чугунен блок, демонтираща се глава и алуминиев картер, и е в общ блок с четиристепенната скоростна кутия, което за времето си е много иновативно решение. Конвенционалното оформление на шасито с полуелиптични листови ресори и зависимо окачване, до голяма степен е базирано на това на Hudson.
В началото на серийното производство през 1919 г. се предлагат три типа каросерии: туристическа, купе и ландоле. През 1921 г. към тях се присъединява и купе с две врати, а година по-късно са добавени лимузина и още няколко разновидности на предлаганите до момента надстройки. През 1921 г. вече има и спортен вариант с модифициран двигател с по-висока степен на сгъстяване и колела с телени спици. Той достига максимална скорост от 120 км/ч и в междувоенния период бележи добри постижения в автомобилния спорт на пистата Бруклендс, както от страна на индивидуални състезатели, така и в ръцете на някои от изявените фирмени пилоти, като Лу Кингс и австралиеца Артър Уейт (зет на Хърбърт Остин и спортен мениджър на компанията).
Представеният екземпляр Austin 20/4 Sedan Tourer, който е произведен през 1924 г., е собственост на изтъкнатия румънски колекционер Габриел Балан, председател на „Томитиан Кар Клуб“ в град Констанца, добре познат и на българската публика с участията си в някои наши събития.
Извод
Аристократичната линия на 20/4 би трябвало да продължи и след втората световна война в лицето на новите модели Sheerline и Princess, но в този период Austin вече е загубил голяма част от своя престиж, след лансирането на общодостъпните изпълнения Twelve и Seven.
