Audi R8 RWS срещу NSU TT: най-после отново със задно!


30
сеп.
2018

НАЙ-ПОСЛЕ! Това възклицание се чу в цяла Германия – между Инголщат и Хамбург. Най-после, след 8 години производство, суперспортистът R8 получи това, което заслужава един супер спортен автомобил със средно разположен мотор: задно задвижване! Вместо „по-сигурното“ Quattro задвижване на четирите колела Audi дава на R8 като първи модел с емблемата с четирите пръстена задно задвижване. При което „първи“ не е съвсем вярно.

Четири напречно, десет надлъжно. Концепциите на двигателя на TT и R8

По принцип Audi има такъв модел в гамата си преди почти 50 години. NSU Prinz (от 1969 марката е част от Audi NSU Auto Union AG) е имал задно разположен двигател с 30 к.с. и задно задвижване още през 1958 г. Prinz е името на малкия модел в началото, а по-сърдитите му събратя с впечатляващи двойни фарове и мощност до 70 к.с. се наричат TT и TTS. Роднини по марка, спортни братя по дух, в техническо отношение на практика от една лига (усмивчица) – предположихме, че едно сравнение на двата модела няма да бъде никак лоша идея. Сравнихме едно NSU TT от 1971 и Audi R8 V10 RWS. От гледна точна на разпространението NSU има по-добри карти. Във вариант TT с 1200-кубиков мотор е слязъл от конвейера 49 327 пъти.

Леко накланяне още в началото на завоя – през 1971 г. това се е считало за страничен ефект

Моля, не го правете: R8 като RWS може и
обича дрифтове

От RWS Audi възнамерява да произведе само 999 екземпляра. Между другото повечето сглобени на ръка. Нищо чудно – моделът е със сложна конструкция и техника. Докато TT принципно е бил само разновидност на версията с 1000-кубиков двигател на масовия Prinz – с малко повече козметика, то R8 е екстремно комплексен модел. Високооборотен 5,2-литров атмосферен двигател с десет цилиндъра във V-форма зад водача, шаси от алуминий и карбон, лека конструкция на всеки детайл, части на окачването, заимствани от моторния спорт – такива коли не се сглобяват с хиляди на ден. Кръгът на клиентите е по-скоро малък. Необходимо е да сте много богат и да сте сред ревностните почитатели на марката – тогава R8 RWS е правилният избор за вас.

Скосен в долната си част волан – типично за спортистите от новото време

Изчистен кокпит в NSU

Все пак от Audi са се отказали от диференциала на предната ос и полуоските. Всъщност RWS е един напълно различен автомобил – най-вече заради особения си характер при управление. От сравнително добродушния, дори недозавиващ модел с двойно задвижване няма и следа – сега пред нас е една безкомпромисна машина за шофиране. Още повече че R8 е станал по-лек с 50 кг заради липсата на задвижване quattro. Може би 4х4 задвижването е разумно в ежедневието – например, ако е паднал сняг. Така четирите гуми се врязват по-добре в настилката в сравнение със само две. Освен това автомобилът остава по-стабилен – няма буксуващи колела, няма завъртане на задницата. Съвсем другояче стоят нещата, когато става дума за спортен автомобил и спортно каране. Там важи следното: отпред се нуждаете от странично водене, но не и от допълнителна загуба на сцепление, причинена от буксуващо колело, а най-добре сцеплението да се осъществява чрез задните колела. Още повече, когато тя е тежка – в случая заради средно разположения двигател. В R8 RWS сметките и теорията се припокриват. 325 милиметра широчина на гумата и специалният й материал „захапват“ здраво асфалта, 60 процента от масата е отзад и притиска задната ос в посока максимално сцепление. Така RWS достига 100 км/ч от място за 3,7 секунди и ускорява превъзходно на излизане от резки завои. Разбира се, ако карате толкова бързо подобен автомобил, може да се случи да завъртите задница, да направите контролиран дрифт или да излетите в посока хоризонта с вдигащи пушек гуми. Но повярвайте, огромно удоволствие е да направите точно тези неща, балансирайки с 540 к.с.

Двойно изглежда по-добре: халогенни къси и дълги светлини

Естествено NSU е много далеч от това. Въпреки че през 70-те години колата е считана за спортна икона, за днешните разбирания TT се движи доста капризно в завоите. С голямо странично накланяне и със свистене на гумите с широчина от 135 мм преминава шофирането на NSU между влизане и излизане в завоите. Задницата се измества предвидимо нестабилно навън. Както казахме – от днешна гледна точка – едно много нелогично и странно пътно поведение. През 70-те години обаче това е било символ на фини маниери. Иначе 1,2-литровият агрегат на NSU TT се представя неочаквано пъргаво. Все пак 65 к.с. при 5500 оборота имат задачата да се справят с тегло от само 700 килограма. Четирите предавки се превключват чевръсто – поне субективно погледнато. Истинска наслада за ухото е да чуваш механичния звук на двигателя с верига и въздушно охлаждане и преминаването на горивото през карбуратора. А какво издава модерното Audi? Само синтетичен звук?

„Подпис“ на дневните светлини, LED за основните фарове. Адаптивни задни светлини, „разхождащи се“
мигачи

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >