Audi A6 Avant 2.0 TDI: перфектен и след 100 000 километра

В А6 Avant има всичко, което е типично за Audi. Един продължителен тест с (почти) приказен Hарру End.


8
юни
2017

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ … Всяка добра приказка започва с това изречение. Така е и при Audi. И така: навремето това бе автомобилна марка от Саксония, която загуби всичко във войната и след това трябваше да започне гола и бедна от нулата. И се превърна в играчка на тьмни сили и лоши господари, беше прехвърляна като сираче между много концерни и боледуваше все повече и повече. Но един ден се появиха смелите рицари Пийх и Винтеркорн и целунаха спящата красавица, която се събуди разцъфтя. Тази доста свободно интерпретирана басня трябва да ви е известна, и когато става дума за приказния възход на Audi. Марка, която днес е сред върховите в автомобилния свят. И за да може наистина да разберете какво се е случило, ние ще ви разкажем историята на нашия автомобил от продължителния тест – А6 Avant 2.0 TDI. И по изключение ще започнем от края на двугодишното пътуване.

След 100 000 километра интериорът на A6 изглежда като нов. Нищо не тропа и не скърца. Лайстните, седалките, превключвателите и кожената тапицерия – всичко е като (почти) ново. Това е премиум, и затова премиум-цените са оправдани.

На километража е изписано 100 396 километра. Това е последният ден, в който пътувам по-дълга отсечка с А6. Денят, в който дълбоко му се поклоних. На един автомобил, който очевидно е открил формулата на вечната младост. Да, нима изобщо няма намерение да остарява? Интериорът – почти арогантно самоуверено – изглежда непокътнат като навремето, в шоурума на дилъра. И, трябва да си признаем, изобщо не сме щадили автомобила при неговите пътувания през четирите годишни времена, от най-южната до най-северната точка на Европа, при безбройните
служебни пътувания с вечно бързащи репортери и куфарите с фотографското оборудване. Всекидневието на един автомобил от продължителен тест може да е наистина ужасно, но той не бива да очаква милост от нас.

Фотосесия в Стокхолм при една от командировките с А6 в Швеция. Ако спазвате ограниченията ма скоростта, разходът с лекота ще падне до 6 л/ 100 км

Въпреки това А6 отблъсква несгодите, сякаш серийно е покрито с тефлон. Седалките са стегнати като първия ден, тапицерията кожа/ Alcantara е без нито една гънка. Нищо не тропа, нищо не скърца, мониторът на навигационната система се прибира прецизно в своята шахта на арматурното табло, сякаш прави това за първи път. Това А6 наистина е ката олицетворени- на цялата марка. Качество, което може да се пипне дари и след 100 ооо километра. Такова е впечатлението и на нашите читатели. До пощенската кутия за оплаквания на АUТО BILD не е писал нито един собственик на А6, който да е недоволен от Тур 4G. В интернетфорумите също четем само похвали. Който има други впечатления – моля да ни пише! Вярно е и друго – вече никой не вярва, че Audi е „народната“ алтернатива на Mercedes. Тук ценовите листи явно са писани от придворния шут. Нашият фин спътник имал екстри за близо 40 000 лева – къде са те обаче? Нито се усещат, нито се виждат.

Седи удобно и му е много просторно: дори и колегата ни Щефан с ръст 1,95 метра не се оплаква

Дори и регулирането на седалките и смяната на предавките се извършва ръчно. А на много колеги им липсва най-вече автоматична трансмисия. И имат право, въпреки че дори и в края на теста шестте предавки се превключват прецизно, а благодарение на високия въртящ момент двулитровият TDI се шофира почти като „автоматик „. По принцип отзивите за дизеловия двигател са само добри. Е, като изключим „тракторния“ звук при студен старт и факта, че от обещаните 177 „коня“ измерихме само 171. Иначе четирицилиндровият мотор бе надежден, достатъчно мощен и пестелив спътник. Ако не го ,,пришпорвате“, той харчи под 6 литра на 100 км и постига пробег над 1000 км. Средният разход на гориво при продължителния тест бе 7,7 л, напълно приемлив предвид многото бързи пътувания по магистралите. Но все пак има някои неща, за които си мечтаехме. На първо място – Quattro. Защото при мокра настилка предното задвижване е безпомощно. Малко повече газ на светофара – и предните колела губят сцепление и превъртат. Доста дразнещо за модел от върхов клас с цена над 120 000 лева. Желание номер 2: повече поставки, най-вече по-големи. Преди А6 имаше отварящи се джобове във вратите. Сега те са се превърнали в миниатюрни отделения. Да, това са дреболии, но понякога точно те са решаващи при покупката на автомобил. И така А6 Avant се движеше към грандиозния хепиенд на теста без нито едно извънредно посещение в сервиза. Нула дефекти като в приказка – докато при последното пътуване, малко преди Инголщат, не се намеси лошата вещица. Сивото комби изведнъж започна да реве така, сякаш някой му е монтирал спортен ауспух. При демонтажа подозренията ни се потвърдиха: гарнитурата на изпускателния колектор беше – прогоряла. Дефект, който при Audi е познат при автомобили с много голям пробег, а ремонтьт му струва немалко.

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >