2022
Днес историите около появявaта на първото Audi 100 звучат като легенда. Когато през 1965 г. Volkswagen купува Auto Union от Daimler-Benz, се е смятало, че основната причина за това е само в недостига на производствени мощности за “бръмбара”, който по онова време се продава по-бързо, отколкото се произвежда. Тогава съвсем новият завод на Auto Union в Инголщат, построен през 1958 г. (докато компанията все още е собственост на Daimler-Benz) в кратки срокове е преустроен за производството на Volkswagen. В тази връзка, директорът на концерна от Волфсбург Хайнрих Нордхоф, отбелязвайки лошите продажби на двутактовото DKW F102, дава указания за окончателно спиране на производството на всички настоящи и разработката на всички бъдещи модели на Auto Union, въпреки че точно по същото време дебютира новият четиритактов модел DKW F103.
Сред специалистите на Auto Union, които продължават работата си в рамките на концерна Volkswagen, е и главният инженер Лудвиг Краус, който категорично се разграничава от възгледите на Нордхоф и изобщо не споделя неговия ентусиазъм за това, че “бръмбарът” винаги ще се радва на висок интерес от страна на клиентите. Така на своя глава и в условията на пълна вътрешнозаводска конспирация, Краус започва разработката на модерния седан Audi 100 в пълно противоречие с инструкциите, дадени от ръководството на Volkswagen. Дори нещо повече – поради липса на средства, Краус на практика прави всичко сам – той е и конструктор и компановчик и дизайнер на каросерията. Нордхоф разбира за проекта едва когато пред него е представен напълно завършеният прототип. За изненада на всички, той не само харесва автомобила, но дори одобрява неговото производство. Макар и директор на може би най-печелившето автомобилно предприятие в Германия, Нордхоф си дава сметка, че чрез новото Audi получава “на тепсия” възможността за навлизане в престижните сегменти от пазара – нещо, с което народният автомобил не би могъл да се справи. На фона на предвоенната компановка на Volkswagen, технологичните решения, заложени в Audi 100, изглеждат като част от висшия технически пилотаж.
Елегантният седан с предно предаване и мощен двигател с водно охлаждане разширява търговския периметър на Volkswagen и именно благодарение на него бизнесът на концерна от Волфсбург стабилизира своите позиции на пазарите на Западна Европа и Северна Америка, където интересът към компактните автомобили със заден двигател с въздушно охлаждане започва да отшумява.
Световният дебют на Audi 100 пред специализираната автомобилна преса е на 26 ноември 1968 г., като индексът “100” първоначално показва броя на конските сили.
С възраждането на марката Audi под крилото на Volkswagen през 1965 г., тя се превръща в най-големия и престижен автомобил на концерна. Върху новата платформа С1 започва производството на няколко разновидности, в това число седан с две и четири врати, както и Audi 100 Coupé S със спортна каросерия, тип фастбек.
Още в края на 60-те години Audi 100 получава прозвището “Мерцедес за заместник директори” и то в никакъв случай не е лишено от смисъл. Автомобилът е с размерите на Mercedes-Benz от среден клас, отличава се с модерен и авторитетен външен вид, притежава някои от най-иновативните за епохата технически решения и в същото време е далеч по-достъпен като цена.
Интересна подробност от биографията на модела е, че още в началото на 70-те години, дълго време преди появата на Quattro, са тествани прототипи на Audi 100 с двойно задвижване, както и с четири завиващи (!) колела, но те остават само в сферата на експериментите.
