2024
В най-добрите години от историята на ARO, повече от половината от заводската продукция отива за износ в 55 страни по целия свят. Историята на ARO (съкращение от Auto Romania) започва през 1957 г., когато в Румъния започва лицензното производство на съветския ГАЗ-69 под името IMS-57. През 1964 г. е възприета новата марка, а от 1972 г. ARO вече се произвежда със собствен дизайн, и така се появява изцяло новата серия 24. Тези автомобили се предлагат с две междуосия, каросерии с две, три, четири или пет врати, с две до осем места, във вид пикап, кабриолет или всякаква друга конфигурация, за която можете да се сетите. Версиите с двойно предаване могат да изкачват наклони до 35 градуса, да се спускат по склонове от 70 градуса, а преодоляването на всякакви водни препятствия става безпроблемно.
В зависимост от пазара, изборът на двигатели е още по-голям – от четирицилиндрови ARO, Toyota и Chrysler до Ford V6, специално оборудван с глава на Cosworth. Дизелите се доставят от ARO, Universal (румънският производител на трактори), Perkins, VM Motori, Andoria, VAMO (от България), Peugeot или Toyota. ARO покрива почти всички световни пазари от Колумбия до Китай, като отделно от това се произвежда по лиценз в Испания, Португалия, Бразилия и Полша. Маркетингът на ARO без съмнение е много добър. Защо обаче румънската марка не успява да стигне до Америка, въпреки че за постигането на тази заветна цел са направени цели три опита?
Преди 35 години, и по-точно – през април 1989 г.. в щата Мейн е създадена фирмата ARO North America., която доставя в САЩ 25 броя ARO Hunter. Те са предоставени за тестове на потенциалните дилъри, но интересът е минимален и до доставката на по-големи количества така и не се стига.
През 1998 г. Джон А. Перес, бизнесмен от Флорида, роден в Куба, предлага франчайзинг споразумения на дилъри от САЩ за доставката на малко употребявани военни версии на ARO, които да се продават от неговата компания East European Imports. Но когато търговците отказват да платят в аванс за тези автомобили, Перес фалира. Той твърди, че е загубил 500 000 долара от неуспешната сделка, но през 2003 г. отново е в играта и успява да убеди румънската държава да продаде 68,7 процента от ARO на неговата бразилска инвестиционна група Cross Lander. Между 2004 и 2006 г. нейната фабрика в Манауш произвежда ARO с германски двигател Ford V6 под името Cross Lander.
Автомобилът е предназначен за износ в САЩ, като за целта е създадена фирмата Cross Lander USA Inc. Чрез нея е направен третият и последен неуспешен опит за продажбата на ARO Северна Америка. Основната пречка е свързана със серията от съдебни дела между Румъния и Перес за неуредени финансови въпроси. В резултат на това през 2006 г. Cross Lander USA Inc. преустановява дейността си, с което марката ARO окончателно отива в историята.
