2025
Въпреки, че са налице всички типични белези на един класически автомобил – отделни калници, изпъкнали фарове, покрив тип Landau и гуми с бял кант, тук става дума за поредния представител на твърде противоречивата категория „Неокласика“. Багажникът донякъде напомня на второто поколение Cadillac Seville, а при по-внимателно вглеждане се вижда, че върху него е поставена и емблемата с името на енигматичния автомобил, показан на снимките – Armaretta. При поглед отстрани се вижда доминиращото дизайнерско влияние на Cord 810 от 1937 г., проектиран от Гордън Бюриг, което без съмнение може да се каже и за вида на радиаторната решетка.
Всъщност възраждането на ретро стила в автомобилния дизайн води началото си още от средата на 70-те години. Докато Америка празнува своята 200-годишнина през 1976 г., икономиката на станата вече се съвзема след опустошителната рецесия, и хората съвсем естествено се обръщат към своите корени. По отношение на архитектурата, тази носталгия се проявява в изкуствените подпорни колони, които пазят входните врати на пищните крайградски къщи от 70-те години на миналия век, но влиянието се чувства силно и в оформлението на техния интериор. В този период настъпва и неизбежното възраждане на класическите автомобили. Въпреки че никой не иска да върне часовника прекалено назад, въздействието на художествения стил Арт деко в автомобилния дизайн, широко разпространен през 30-те години, все още буди силни емоции, и той отново се оказва мощен извор на творческо вдъхновение. Така през 70-те години се появява цяла серия от американски реплики на известни класически автомобили като Excalibur, Stutz Motor Car of America, Clénet Coachworks, Zimmer Motor Car Co., Duesenberg II и дори Porsche 356 Speedster, възродено от Automobili Intermeccanica.
Къде се вписва Armaretta във всичко това? Корпорацията Lerini Coach, която предлага този автомобил, е основана през 1983 година в Резеда, Калифорния, но произвежда първия си прототип през 1985 г., цели 10 години след първата вълна от неокласики. Подобно на Clénet и Intermeccanica, Lerini се възползва от квалифицираната работна сила в Южна Калифорния, като професионални дизайнери и хот-род специалисти, които знаят как да формоват фибростъкло в класически форми. Прототипът е проектиран от Ед Матула, дизайнерът на спортното купе Talon GT от 1971 г., и е направен в работилницата на Бил Матюс във Вентура, Калифорния. За целта е използван един Ford Pinto, който е нарязан и „разпънат“ върху шаси от Chevrolet Malibu. В началото на серийното производство е взето решение първоначално използваният двигател от Ford да бъде заменен с такъв от Pontiac Sunbird. Според Матула това решение е продиктувано от желанията на клиентите, тъй като Lerini получава много заявки за кабриолети, а първоначално предложеният прототип не отговаря на тези изисквания. При по-късните версии надстройката от Pinto е заменена с по-голяма каросерия на Chevrolet Cavalier, модел 1985 г.
Производството продължава само три години, като за този период са направени общо около 30 автомобила с каросерия кабриолет и седан (включително и с четири врати).
Компанията фалира през 1988 г., като основната причина за това е екстремната цена на Armaretta от 50 000 долара (колкото струва един нов Mercedes-Benz 560 SEL през 1985 г.).
