2024
Sabra е може би най-известният израелски автомобил, но това не е първата марка, произвеждана в Израел. Основоположник на местното автомобилостроене е Ефраим Илин, който още през 1951 г. организира сглобяването на американския Kaiser, а по-късно – и на Studebaker. Повечето хора обаче не могат да си позволят толкова скъпи автомобили и тогава Илин решава да създаде първата „народна кола“ на Израел. Той се опитва да сключи лицензни договори с някои от най-успешните фирми, като английската Nobel и германската Glas, но без успех. Тогава с него се свързва Роже Будин, главен инженер и директор на френската фирма за микроавтомобили VELAM.
Той пътува до Израел и заедно с Илин разработва план за изграждането на голяма автомобилна фабрика в южния град Сдерот. Идеята за използването на готов модел се оказват безперспективна и тогава Будин е ангажиран с проектирането на изцяло нов автомобил, разработен по задание на Ефраим Илин. Той трябва може да превозва шест души, като едновременно с това да е максимално компактен. Всичко трябва да се прави на място, като единственият вносен компонент е двигателят. Автомобилът е наречен Amamit, което на иврит означава народ или нация, и е обозначен като TA6, от “traction avant” (предно предаване) и шестима пътници. В своя първоначален вид опитният образец е с двуобемна каросерия – като британското Mini, но впоследствие е добавен и багажник.
Тъй като фабриката не разполага с необходимите машини за пресоване на по-сложни форми, ламаринените панели на Amamit остават абсолютно прави, в резултат на което автомобилът е изключително грозен. За да се смекчи негативният ефект от неугледния външен вид, по време на официалното му представяне през март 1961 г. Илин казва: „Решихме да се откажем от красотата заради качеството“, с което се опитва донякъде да оправдае безумния дизайн. В тази връзка хумористът Ефраим Кишон описва Amamit с поетичен сарказъм: „Трябва да се отбележи, че видът на израелската колесница, наподобяваща амфибия, не е „затормозен“ от извити линии в безсмислен опит за украса, а се отличава с остри и прави ъгли, както подобава на една млада и борбена нация.“
Първоначално използваният двигател е 640-кубиков австрийски Puch с въздушно охлаждане и мощност 24 конски сили, но няма яснота с какъв двигател ще се задвижват серийните варианти. Поради това серийното производство е отложено за неопределен период. Междувременно Илин се свързва с японската фирма Hino, която използва лицензен 893-кубиков мотор от Renault 4CV за своя модел Contessa. Един такъв двигател е изпратен в Израел за тестване, където е установено, че евентуалното му използване ще наложи съществени промени в конструкцията на автомобила. По тази причина, както и поради негативната реакция към дизайна на прототипа, фирмата обявява, че окончателният дизайн ще прилича повече на Fiat 600, но такъв вариант в крайна сметка никога не е направен. С това и идеята за създаване на първия изцяло израелски автомобил потъва в историята.
