Отново една „ръчка“ по-малко. Alfa Romeo вече няма да предлага Giulia Quadrifoglio във версия с механична трансмисия. Причината се крие в намаленото търсене. Около 95 процента от клиентите на модела са се решили да заложат на „автомат“. Оставащите 5 процента се оказват твърде малко, за да има италианската компания изгода да задържи опцията за ръчна кутия. AUTO BILD прави емоционална раздяла и почетна обиколка с Giulia-та с 510 к.с., при която превключваме предавките както едно време.
510 к.с., три педала и шест предавки
Качваме се, натискаме съединителя и червения бутон за стартиране на волана. Такъв звук подобава на суперспортна лимузина – все пак говорим за модел с 510 „коня“ от средния клас. Доскоро с подобна мощност можеха да се похвалят единствено „топспортисти“ като Porsche 997 Turbo. Преди да потеглим, отделяме малко внимание на кокпита. Позицията на седене е приятно ниска, въпреки че тук за съжаление не откриваме опционалните седалки тип „корита“. По отношение на ергономията нямаме забележки. Първа предавка, отпускаме съединителя – и се изстрелваме! Работата с лоста на скоростната кутия е превъзходна – удоволствие е да изминавате с ръка „пътя“ към предавките, а педалът на съединителя е приятно стегнат. Точно това търсят феновете на ръчното превключване!
Емоция вместо разум
Докато карам, започвам да се питам – защо ли толкова малко купувачи на Giulia Quadrifoglio се решават на версията с три педала? Вероятно мотивират избора си с удобството – да, определено в задръстванията в наши дни автоматикът е по-комфортен, а на пистата можете да се концентрирате повече, когато двете ви ръце са постоянно на волана и не се налага да мислите за скоростите. Въпреки това връзката между човек и машина е по-истинска, когато кутията е ръчна. Да „отделиш“ задвижващия тракт от мотора с левия си крак, да избереш следващата двойка зъбни колела с ръката си – само когато трансмисията не е автоматична, можете да изпитате това неподправено автомобилно удоволствие. А „ръчката“ пасва на Giulia Quadrifoglio както на никой друг модел в този клас. Защото тази Alfa е неразумна и заредена с емоции. В наши дни трябва да има повече подобни автомобили.
Втора предавка, състезателен режим (предупредителната лампа свети тревожно – ESP OFF) – и пълна газ при излизане от населеното място. След 3000 об/мин разработеният съвместно с Ferrari V6 с два турбокомпресора издава произхода си – и тогава всички извръщат глава зад вас, а растенията около пътя треперят. От 2500 оборота 1,7-тонната Alfa е „изстреляна“ от 600 Нм. Giulia е жадна за завои – перфектно балансираната машина лежи прекрасно на асфалта. По изпъстрения с много завои планински път Giulia се представя като истински звяр. И именно защото не сме на някоя писта, тук ръчната трансмисия ни допада повече. Фанфареният звук от четирите ауспуха се слива в симфорния със свиренето на гумите Pirelli P Zero Corsa, които постоянно се борят за сцепление. На фона на всичко това човек почти не забелязва малките слабости на Giulia – като например неадекватните реакции на навигацията или факта, че камерата за заден ход използва за своето изображение само част от дисплея. Но тук не говорим за разум, за горивна ефективност или за остатъчна стойност – а само за истинското удоволствие от шофирането. Удоволствие, което Giulia Quadrifoglio може да ви осигури само с ръчна трансмисия.
