2020
За този модел може би най-добре подхожда изразът „добър замисъл, лоша реализация“: в края на 70-те години на миналия век Alfa Romeo е в криза. Остарели модели, неуспешен дизайн, лоша изработка, стачки без край, които пречат най-вече на производството на притежаващия модерна концепция модел Alfasud. Като последица се оказва, че ням пари за нови разработки. Какво може да се направи? Alfa Romeo 33 като наследник на Alfasud е базиран на същата платформа. Тъй като 33 е с по-големи размери, изведнъж се освобождава място за автомобил с дължина от 4 метра като базов модел. Поне така смята ръководството.
Както вече споменахме – концернът не разполага със средства. И така президентът на Alfa Еторе Масачези се обръща към японците от Nissan. Резултатът е „Alfa Romeo Nissan Automobili“, или съкратено Arna. Име, от което алфистите и до днес се ужасяват. Автомобилът, резултат от това сътрудничество, е изключително скучен. Всъщност хората са очаквали всяка страна да предостави своя специалитет: Италия расов дизайн, ч Япония – надеждна техника. А всъщност се получава точно обратното.
Nissan изпраща в Италия кросерията на компактния модел Cherry заедно с различна механика като задно окачване. Alfa Romeo Предоставя двигателя и задвижването. За куриоз пъзелът Arna се сглобява не с завода на Alfasud в Помиляно д’Арко до Неапол, а в отделно построена за целта фабрика в Пратола Сера, само на 50 километра от там. Там десет робота осигуряват полуавтоматичното производство на конвейери. Alfa дава шест години гаранция срещу ръжда. (някои хора се шегуват, че на Alfasud са ѝ били достатъчни и 6 месеца, за да се появи ръжда…)
Дневно се произвеждат до 300 автомобила, като плановете са за 60 000 автомобила на година. Всъщност са произведени точно 53 047. И то за три години. Защо, ще разберете бързо от снимките: Alfa Romeo Arna е на практика Nissan Cherry със Scudetto и леко модифицирани задни светлини. Разбира се, че на заден план остава фактът, че под ламарините работят боксерни двигатели с работен обем от 1,2 до 1,5 литра от Alfasud. Вероятно това се е отнасяло и до посетителите на IAA през септември 1983, където се е състояла премиерата на тази Alfa.
Можи би първоначалната мощност от 60 к.с. не е била проблем, тъй като предлаганата с три и с пет врати Arna е тежала само 850 килограма. Серийната трансмисия на модела е 5-степенна ръчна. Каросерията обаче е доста ръбеста и антидинамична.
Иначе с предното си задвижване и независимото окачване Arna е в крак с времето по отношение на техниката. Но защо е трябвало клиентът да предпочете този автомобил пред Fiat Ritmo, Lancia Delta, VW Golf или Ford Escort? Не на последно място в шоурумите на Alfa е и предлаганият също от 1983 г. модел 33 със значително повече чар. Затова не е учудващо, че последният коз на Arna е спортният вариант: 95 к.с. е мощността на TI, като в Германия се предлага разполагащата с 85 к.с. версия 1.3 Ti. Максималната скорост на модела все пак е 172 км/ч.
В Германия обаче доста дилъри на Alfa отказва да включат странната Arna в гамата си. Предлагани са само шест лака на каросерията. Различни нива на оборудване? Напразно ще и търсите. Италианската държава се намесва и купува голяма бройка от Arna за държавните служители. Нищо чудно – все пак Alfa Romeo е собственост на държавния холдинг IRI.
Така погрешната сметка с Arna се оказва последният пирон в ковчега на самостоятелността на Alfa Romeo. IRI продава през ноември 1986 фирмата на Fiat. В края на същата година следва преустановяване на производството на Arna. Днес концернът FCA произвежда двигатели в завода в Пратола Сера.
Днес Arna се среща изключително рядко дори и Италия. Като употребяван италианско-японският модел не притежаваше добър имидж и служеше основно за части при реставрации на Alfasud.
