Alfa Romeo 159 Sportwagon е въртележка на чувствата

С висока скорост, силни чувства и няколко момента на уплах.


29
юни
2017

Елно такова пътуване с влакчето на ужасите не е за хора със слаби нерви. Когато вагонетките рязко се изкачват нагоре към небето малко преди да направят лупинг, виковете са силни, удоволствието -също. По време на маратонската дистанция от 100 000 км Alfa 159 Sportwagon имаше и върхове, и спадове. Както е известно, силните емоции са италиански специалитет, и Alfa не направи изключение. В сичко започна през февруари 2007 г. – Alfa Romeo 159 2.4 JTDм в цвят шампанско сребрист металик будеше истинско въодушевление. Нима това се дължеше на цвета? Ще повторим – шампанско сребрист металик – точно така се нарича цветът.

По време на дългите ни пътувания бързата Alfa бе много убедителна, а 70-литровият резервоар позволява голям пробег без презареждане

„За мен всяка сутрин бе истинска радост да се приближавам до този красив ката картинка автомобил“, споделяха с въодушевление колегите Алекс Коре и Керстен Вайхброт, като естествено имаха предвид не само цвета. „Великолепен кокпит, много детайли от истински алуминий – в днешно време тези неща са рядкост“, не спираше с хвалбите Керстен Вайхброт, който отговаря за хубавите снимки в AUTO BILD. Фактът, че при Alfa формата невинаги е подчинена на функцията, очевидно не смущаваше  никого.

Една Alfa винаги с гордост носи на предната си решетка своето Scudetto. Енергичният „поглед“ перфектно се вписва във визията на колата.

Така например обзорът е лош, а обемът на багажника от 445 литра е доста мъничък за едно комби . Друг типичен пример е бутонът за отваряне на задния капак, който по непонятни причини е монтиран на покрива. Тоест там, където никога не бихте се сетили да го търсите. Но какво значение има това, истинските алфисти изобщо не се впечатляват от такива дреболии. Те по-скоро се интересуват от двигателя. А този мощен 2,4-литров дизел с мощност 200 к.с. наистина стопляше сърцата ни. При студен старт работи малко грубичко, но след това завладява с хубав, дрезгав петцилиндров глас, внушително разгръщане на мощностга и подчертано желание за набиране на обороти.

Красив и елегантен кокпит, с високо качество на изработка. Масивна средна конзола, алуминиевите детайли са истински.

„Приятен агрегат, пъргав, жизнен, еластичен и с много мощна тяга, само при висока скорост става малко по-шумен“ – такива са впечатленията на нашия колега Ули Холцварт. Тоест всичко е идеално? Дотук – да. Но след като при показание на километража 11 060 км се повреди осветлението на регистрационния номер, се появиха първите съмнения: нима отново ще станем свидетели на ниско италианско качество като в миналото? При показание на километража 13 390 км даде отговор – повреда на ABS, ASR и VDC. 1358 км по-късно нещата станаха сериозни – нашата Alfa работеше само в авариен режим, но все пак успя да стигне до сервиза. Диагнозата – механизмът на клапите за рециркулацията на отработени газове е дефектен. Лечението – нов смукателен колектор. Същевременно добре информираните механици смениха и ангренажния ремък, и обтяжните ролки с такива с по-високо качество, тьй като използваните при първоначалния монтаж на двигателя били виновни за някои проблеми с двигателя.

Елегантна – италианците са масйтори на дизайни. Даже и фериботите им изглеждат добре

Впрочем проблемите с управлението на клапите в смукателния колектор са ни много добре познати от продължителния тест на Opel Astra – това не е чудно, защото агрегатите са от едно и също моделно семейство. И все пак – следващите 6000 км нашата Alfa се движеше абсолютно безпроблемно. И тогава се случи. По време на бързо шофиране по автомагистрала А7 внезапно се чуха силни шумове откъм двигателя, мощността спадна рязко. Наложи се Alfa-тa да бъде изтеглена до най-близкия сервиз. Накратко – 159 се нуждаеше от нов двигател , и то при пробег 20 000 км. Ясно, сега всички зевзеци ще почнат в един глас да повтарят – какво очаквате, та това е Alfa. Само че в конкретния случай нещата не бяха толкова прости. Очевидно причина за повредата на двигателя бе попадане на метална частичка в горивопроводите с високо налягане – вероятно по време на ремонта преди 6000 км. Факт е – за разлика от дефектното управление на клапите в смукателния колектор или ангренажния ремък, за които са известии няколко случаи на повреди, при двигателя на нашата Alfа ставаше дума за единичен случай, който бе покрит от гаранцията.

Жизненият петцилиндров двигател е скрит под пластмасов капак.

През останалите 80 000 км от продължителния тест новият двигател работеше абсолютно безотказно – също както и целият автомобил. Alfa-та практически изобщо не се повреждаше, единствените слабости бяха някои дреболии. Такъв е случаят с небрежно закрепената стелка в краката на водача. Нейните скоби лесно се откачат, стелката се измества и се заклещва ту под педала на газта, ту под педала на съединителя. Другите ни забележки са към все по- затрудненото превключване на предавките, традиционно неточния уред за нивото на горивото в резервоара и автоматичната климатична инсталация. От една страна, тя е трудна за управление, а от друга – невинаги успява да поддържа зададената температура. Понякога , при настроени 21 градуса, тя духа ту леденостуден въздух, ту горещ вятър от Сахара. Към края на теста спирачките почнаха да скърцат.

Багажникът поема скромните 445 литра.

Утехата е, че за цялата дистанция от 100 000 километра се наложи спирачните дискове да бъдат сменени само веднъж, а накладките – два пъти. Това е напълно нормално, като се има предвид темпераментът и динамичните характеристики на италианския автомобил. Същото може да се каже и за средния разход на гориво по време на теста от 9,3 л/100 км – н0 пък водачите с по – „лек“ десен крак постигаха  разход от 6,4 л/100 км. Все пак маратонската дистанция остави някои следи по 159 Sportwagon –  кожената тапицерия придоби благородна патина, а на места лакът по каросерията е повреден. Под боята обаче „италианецът“ демонстрира новото си високо качество – благодарение на добрата консервация по праговете, роговете и другите носещи части на каросерията няма никаква ръжда. Впечатлението ни е, че Alfa вече много добре владее ситуацията.

Формите са чудесни. Същото може да се каже и за техниката. Като изключим една издънка, Alfa Romeo 159 2.4 JTDm се представи доста добре

Въпреки изминатите 100 000 км нищо не тропа, скърца или трака. Навремето не беше така… Днес научаваме нещо ново – Alfa е научила уроците си, последователно се бори с грешките от миналото. Резултатът е нашият екземпляр с регистрационен номер F-PR-7276 – един истински красавец, с някои недостатъци. Да споделяте живота си с един такъв автомобил, е възбуждащо – като на атракционите в увеселителния парк. Е, почти толкова.

Липсва дръжка на задния капак – няма как да не си оцапате пръстите

Лостчетата на кормилната колона са претоварени с функции

Още по темата

Card image cap

В нашия годишник:

Архив >

Бюлетин