Alfa ни показа комбито на 159, Разликите с лимузината не са големи, обаче е толкова красиво, че не можеш да откъснеш погледа си от него.
Новата Alfa 159 Sportwagon е комби със захапка. Предназначено е за хора, които искат да се насладят на пътуването, а не само да бъдат превозени от точка А до точка Б.
Явно и затова е кръстено така – Sportwagon, не просто комби. Практични автомобили се произвеждат от много производители, даже и в собствения концерн – например Fiat Stilo Multi Wagon. При 159 Sportwagon 2.2 JTS (185 к. c.) формата е подчинена на функцията, а не, както е обичайно, функцията да определя формата. Тази философия на Alfa им позволи в миналото да реализират значително повече продажби на Sportwagon, отколкото лимузини. При модела 156 делът им достигаше до 75 %. Подобно съотношение на продажбите се очаква и при новия Sportwagon, който ще се появи на пазара на 25 март на цена от 27 150 евро.
Предната част на колата не може да бъде сбъркана, защото Sportwagon отпред е копие на лимузината – най-елегантната предница на автомобил, която някога е сътворявал Джуджаро. Задната част е малко по-масивна от тази на предишния модел, доста по-закръглена, усещат се стилистични препратки към новото спортно купе Вгега. Sportwagon е дълъг колкото лимузината 159-4,66 м, което е с 22 см повече от предишния Sportwagon. Такава е тенденцията при всички производители, новите модели да бъдат значително по-големи.
Вътрешното пространство също е нараснало – най-после на по-едрите пътници отпред не им е тясно, седалките са достатъчно дълги и широки. На задната седалка обаче все пак е тесничко, главите на пътниците почти опират в тавана.
Красотата иска жертви – наподобяващата двуместно купе линия на каросерията е запазена, но въпреки това Sportwagon предоставя повече пространство. Багажникът му вече побира 445 л – точно колкото и Audi А4 Avant. Облегалките на задните седалки се сгъват асиметрично, за съжаление подът на багажника не става равен. За сметка на това в страничните панели на каросерията има 4 практични отделения за дреболии, серийно се предлага ниша за дълги предмети, както и 12-волтов щепсел за хладилната кутия. Товаренето на Sportwagon е доста затруднено, защото ръбът на багажника е висок, задната врата не достига до пода му. Винаги остава една досадна преграда, над която трябва да вдигате и прехвърляте тежките куфари и чанти при товарене.
При потегляне четирицилиндровият двигател отначало е малко немощен и муден, но от 2500 об./мин нагоре сякаш полудява и светкавично набира максималните си обороти, когато ненатрапчиво се намесва ограничителят и слага край на оргията. Като цяло Sportwagon е станал малко по-мек, „по-възпитан“ и преди всичко по-тих. При пътуване, даже и с висока скорост, двигателят е толкова тих, че почти не се чува на фона на останалите шумове от гумите и вятъра.
Кормилното управление е много прецизно и директно, точно както сме свикнали при Alfa. За сметка на това инженерите са омекотили окачването, което всъщност е предимство, малките неравности по пътното платно почти не се усещат от пътниците. В същото време на водача не му е спестена малко спортна твърдост. Добър баланс, като за ценители.
