2023
Дизайнерските идеи на Франко Скалионе винаги са будели възхищение. Всеки, който може да създаде автомобил чрез естествено изваяни въздушни форми и извивки, а не с декоративно разкрасяване и оборудване, е наистина изключителен талант. За разгръщането на невероятните заложби на Скалионе безспорна заслуга има и Нучо Бертоне, който му дава пълна творческа свобода. В резултат на това още в първите следвоенни години Bertone става една от малкото фирми не само в Италия, но и в света, които изумяват с екстравагантни и неконвеционални стилистични идеи. Най-фрапиращите от тях са въплътени в невероятната серия аеродинамични каросерии, създадени под общото наимeнование ВАТ…
Тяхната поява се предхожда от един не толкова безумен като форма автомобил, в който обаче са заложени първите гени на тази тенденция. Това е Abarth 1500 Biposto – първият проект на Франко Скалионе след постъпването му на работа в Bertone, показан на автомобилното изложение в Торино през 1952 г., където се превръща в истинска сензация и се радва на широк медиен интерес. Скоро след това автомобилът е купен от американската автомобилна компания Packard и транспортиран в Детройт, където известно време служи за вдъхновение на щатните дизайнери.
Върху проектираната от Abarth ходова част е поставен стандартен двигател от Fiat 1400, чийто работен обем е увеличен до 1,5 литра, монтиран е всмукателен колектор Abarth с чифт карбуратори Weber Tipo 36 и така максималната мощност е увеличена до 75 к.с. Номерът на шасито е 214-01, което е странно, тъй като не не съответства на стандартната номерация на Abarth, но тази загадка все още не е разрешена.
В средата на 1953 г. Packard подарява Biposto на автомобилния журналист Ричард Смит, като награда за създадения от него успешен рекламен слоган за новите модели на фирмата. Смит използва колата сравнително рядко в продължение на около две десетилетия, след което я оставя на склад в Кънектикът. Последната й публична изява е в началото на 60-те години, когато е изложена заедно с две други коли на входа на Автомобилния салон в Ню Йорк, а последната й регистрация е от 1977 г.
Тя ненадейно се появява след пауза от цели 30 години, като за този период местонахождението й е абсолютно неизвестно за автоисториците. Това става през 2003 г., когато е купена на търг от известния ветеран на автомобилния спорт и запален колекционер и реставратор Крис М. Дрейк. Представена е отново пред публика след 7-годишна реставрация, като през 2010 г. е отличена с Gran Turismo Trophy на Pebble Beach Concours d’Elegance. През март следващата година печели Best in Class на престижния Amelia Island Concours.
