2018
Най-накрая Фернандо Алонсо отново има победа, а след 20 участия Toyota все пак може да се похвали с едно първо място в „24 часа на Льо Ман“. Тази година японците се качиха на най-високото стъпало на подиума, но винаги ще помнят как през 2016 изгубиха победата след отпадане една обиколка преди края на най-престижната пистова надпревара в света. През 2018 нещата протекоха по план – най-бърз беше болидът на Алонсо, а след него се нареди втората кола на тима.
https://twitter.com/twitter/statuses/1008338695131418625
Но как трябва да бъде тълкувана победата? Тоyota на практика нямаше конкуренция. Само след 3,5 часа азиатците имаха обиколка преднина. В последния час колите им можеха дори да чакат в бокса – толкова голяма беше преднината им. Причината: преди всичко, защото частните машини от LMP1 страдаха от постоянни проблеми. Доминик Крайхамер (Kolles), Матевос Исаакян (SMR) и Бен Хенли (DragonSpeed) дори „тотализираха“ колите си. Германецът Андре Лотерер (Rebellion) дори успя да се удари още в първия завой на 24-часовата надпревара.
Феновете бяха недоволни, защото тази година регламентът ощетяваше частните отбори от LMP1. Промените в правилата, облагодетелстващи Toyota, имаха и негативни за нея последствия – защото върху японците се създаде напрежение, че те трябва да спечелят на всяка цена. Съветникът на Toyota Алекс Вурц обаче знае: „С бюджет от 25 млн. евро частните отбори биха могли да предизвикат Toyota. Но не и със скромните средства, с които разполагат.“
Алонсо демонстрира невероятно темпо през нощта.
Частните екипи нямаха шанс, тъй като нямаха възможност да тестват достатъчно колите си. Лесно е да си обясним защо изостаналият с 12 обиколки на финала отбор на Rebellion е най-добрият след Toyota: шасито от Oreca и моторът Gibson вече са изпробвани при LMP2-бегачката. Във втория прототипен клас спечели Oreca с G-Drive-Team около Роман Русинов, водача по точки във Формула Е Жан-Ерик Верн и Андреа Пицитола.
https://twitter.com/McLarenF1/status/1008357084872790016/photo/1
Дори и вътре в отбора Алонсо беше ясен фаворит. Цели четири пъти Toyota-та със стартов номер 7 трябваше да прави място на колата на Алонсо. Това също не зарадва зрителите.
Въпреки всичко не може да се каже, че победата за Алонсо е паднала от небето. Испанецът се представи убедително при своите три стинта, най-вече през нощта. В рамките на 25 обиколки той успя да навакса почти минута на другата Toyota, а за 2,5 часа каране смъкна времето за забавяне от 2:19 минути на 44 секунди. И това се оказа ключът към победата – тъй като по-късно колата на Алонсо, пилотирана от Себастиан Буеми, беше прекалено бърза на жълт флаг, и получи 1-минутно наказание, което й попречи за лидерство. Състезанието се реши 1:38 часа преди края, когато Кобаяши трябваше да спре за кратко в бокса. Така пътят към победата за Алонсо и съотборниците му беше отворен.
Другият шампион от Формула 1 в тазгодишния Льо Ман – Дженсън Бътън, имаше технически проблеми. Заради развален сензор болидът на британеца трябваше да прекара три часа в бокса – и поради тази причина на финала се нареди на 45-а позиция (със 73 обиколки изоставане). За Алонсо победата е втората крачка към т.нар. Triple Crown в моторните спортове, състояща се от първи места в GP на Монако, „24 часа на Льо Ман“ и Indy 500, в което испанецът тепърва трябва да се докаже.
Алонсо демонстрира невероятно темпо през нощта.
