2021
През втората половина на 40-те години съветското Министерство на автомобилната промишленост възлага на Горкиевския автомобилен завод разработката на луксозна шестместна кола за служебно ползване, която е позиционирана в класа между “Победа” и ЗИС-110 – решение, което онагледява административно-бюрократичния подход към използването на леките автомобили в тогавашния СССР като символ на чиновнически статус. Заданието е официално възложено на ГАЗ през май 1948 г. Конструкторският екип се ръководи от главния инженер на завода Андрей Липгарт (1898 – 1980) и неговия заместник Н. Юшманов, а срокът за изпълнение както винаги е непосилно кратък – само 29 месеца. Липгарт предлага да отпадне стандартното шаси и каросерията да стане самоносеща – нещо, което е приложено за първи път в света при автомобил от такъв висок клас. Окончателният прототип е представен официално в град Горки на 7 ноември 1948 г. и в Москва на 15 февруари 1949 г., а първата предпроизводствена серия е завършена на 13 октомври 1950 г. Автомобилът е високо оценен от висшестоящите органи, а Липгарт и Юшманов са наградени с държавни премии.
Въвеждането на самоносеща каросерия позволява собствената маса на автомобила да бъде редуцирана до 1806 кг, което е забележително постижение за толкова масивна кола с междуосие 3200 мм. Интересна техническа новост в конструкцията на ЗИМ е и въвеждането на хидравличен съединител, което също се прави за първи път в съветското автомобилостроене. Той позволява ускорение от 0 до 80 км/ч без превключване на по-висока предавка. Карданът е поставен под напълно равния под на салона, тъй като не минава под задължителния тунел, поради ниско позиционираното предно окачване и наличието на хипоидна главна предавка – още една новост за съветския автопром.

Автомобилът се отличава с високо ниво на комфорт, в това число отоплителна система, която подава топъл въздух към задните седалки, тридиапазонен радиоприемник, система за автоматично превключване на сигналните светлини, светлинни индикатори за ръчната спирачка и температурата на охладителната течност. Използваният двигател е форсирана версия на 6-цилиндровия агрегат на товарния ГАЗ-51, който от своя страна представлява почти точно копие на Dodge-D5, а производството му е усвоено от завода в град Горки още през 1940 г. С увеличената до 6,7:1 степен на сгъстяване, алуминиевата цилиндрова глава и двукамерния карбуратор мощността е увеличена от 70 на 95 к.с., а оборотите се покачват от 2800 на 3600 в мин, като работният обем от 3485 куб. см остава непроменен. В зависимост от скоростта и настройката на двигателя, разходът на гориво варира между 15,5 и 19 литра на 100 км.
Сред интересните особености на ЗИМ е остроумната система за закрепване на предния капак, която позволява неговото отваряне на всяка една от двете страни, като при освобождаване и на двете ключалки, той може да се свали изцяло.
Автомобилът е известен и като ЗИМ, тъй като по същото време Горкиевският автомобилен завод за кратко е преименуван на Завод имени Молотова. Парадоксален, но много показателен за политическата реалност в тогавашния Съветски съюз е фактът, че точно когато върви усилена подготовка за серийното производство на ЗИМ, самият Молотов е свален от длъжността външен министър, а съпругата му е изпратена в лагер…

ГАЗ-12 е предназначен за експлоатация от държавни и партийни чиновници, а след 1956 г. се използва активно и като таксиметров автомобил. Това става по нареждане на новоизбрания държавен глава Никита Хрушчов, който смята, че тази кола не може да бъде експлоатирана само от привилегированата върхушка. Още една интересна подробност от спецификата на това изпълнение, която граничи с абсурда, е свързана с безобидните черни и бели квадратчета, които образуват характерната за всяко такси шахматна шарка. Те са били отпечатвани на лепяща се хартия и са поставяни едно по едно след навлажняване (най-често с език, както при лепенето на пощенски марки) и накрая са покривани с лак за повече устойчивост. Пътуването с такова такси е струвало два пъти по-скъпо, отколкото с “Победа”.
Интересно е да се отбележи, че ЗИМ формално се предлага и за свободна продажба на частни клиенти, но пазарната му цена от 36 000 рубли го прави практически непродаваем. За сравнение по същото време например един “Москвич” струва 9000 рубли, а “Победа” – 16 000, като средната заплата на училищен преподавател е 900 рубли, а на научен сътрудник – около 1100…
Въпреки успеха на ГАЗ-12, през декември 1951 г. Андрей Липгарт е освободен от длъжността главен конструктор на ГАЗ и понижен до заместник, а в средата на 1952 г. е изпратен на работа като редови конструктор в “УралЗИС”. Основната причина за това става едно “разобличително” писмо, изпратено до съответните инстанции от инж. Кешчук, който по същото време е подчинен на Липгарт в конструкторско-експерименталния отдел на ГАЗ. Той отправя към своя началник сериозни обвинения, които в периода на култа към личността получават преувеличено тълкуване.
Автомобилът на снимките (мдел 1959 г.) е част от колекцията на Иван Чобанов.