2024
Най-значимото автомобилно събитие у нас през 1929 година е голямото Балканско рали, което е организирано от Българския автомобилно-шофьорски съюз (БАШС), и е проведено на 29 септември. Стартът на тази първа по своите мащаби родна инициатива първоначално е заплануван за 15 септември и както уточнява вестник „Спорт“: „състезанието ще се състои под покровителството на г-н Министра на Благоустройството г. Славейко Василев, което е една гаранция за неговото добро изнасяне.
Маршрута ще бъде следния: София, Саранци, Пирдоп, Карлово, Хисаря, Пловдив, Пазарджик, Ели Дере, Белово, Костенец, Радуил, Чам Кория, Самоков, София.
Г-н Сл. Василев е обещал да поправи до денят на състезанието горните шосета, с което ще се улеснят много състезателите.
В това състезание, подчертава вестникът, ще бъдат поканени да участват и чужденци – главно балканските държави. Автомобилно-шофьорския съюз ще иска да създаде ежегодно балканско състезание. Целият приход, който се очаква от това състезание ще бъде употребен за маркировка на нашите пътища със знаците на международната конвенция.“
Макар че отлагат старта с две седмици, организаторите от БАШС начело с председателя Александър Петрович се представят безупречно. Съставени са фирмени отбори на Ford, Chevrolet и други марки, всеки пилот има личен навигатор, а контролните постове по трасето са свързани с телефон.
В крайна сметка, въпреки вложените средства и старание, това първо по рода си Балканско рали е бойкотирано от състезателите на съседните страни. Официалната причина за техния отказ са лошите пътища у нас, но зад този формален и не особено обоснован повод прозира чисто политически подтекст.
Опитът на нашите съседи да провалят тази първа по рода си балканска инициатива обаче се оказва неуспешен.
Високата входна такса и ранният час на старта (07.20 ч. сутринта) не успяват да разколебаят многобройните зрители на това невиждано до момента зрелище. Съдийската комисия е в състав: председател – директорът на Софийската банка г.
Милушев и членове подполковник Петрунов, спортния дописник Никола Василев, г. Точков от столичното полицейско комендантство, Тодор Каназирев от страна на шофьорския съюз, инж. Данаилов от мотоциклетния клуб и ротмистър Руменов от колоездачния съюз.
Първо място в надпреварата заема Петър Ковачев-Белия (1901-1973), познат още от състезанието София-Нови хан-София (1926 г.), където печели втора награда с автомобил Salmson. Ковачев сам избира модерния в онази епоха Ford A за своя състезателна кола и преговаря лично с представителите. Непосредствено преди надпреварата често го чуват да казва – „Първият път не успях, сега ще успея!“. И действително печели. Той изминава 415-километровия маршрут от София до Пловдив и обратно за 6 часа, 8 минути и 10 секунди със средна скорост 70 км/ч. Второто място също е за Ford A, управляван от Иван Василев, който преодолява цялото разстояние за 6 часа, 31 минути и 32 секунди. За своя успех Ковачев получава сребърна купа, златен часовник и златна възпоменателна плочка. Иван Василев също получава награди, както от представителството на Ford, така и от БАШС, сред които парична премия, сребърна табакера и плакет. Раздаването на наградитестава на „другарска трапеза“ с Александър Петрович,който също е запален автомобилист и представител на Austro-Daimler и Salmson за България през втората половина на 20-те години.
Фирменият отбор на Ford се състои от общо три автомобила, като третия е управляван от Ангел Вълчев, който, за разлика от двамата фаворити, претърпява сериозен инцидент. Освен него катастрофира и още един автомобил. В репортажа за ралито, поместен в сп. „Автомобилист“, двата инцидента са описана така:
„Надбягването се извърши при пълен ред, с изключение на автомобил „Шевролет“ с бегач № 27, който се обърнал при Карловските бани и останал там. Жертви няма и
Бегач № 11 с автомобил „Форд“ се обърнал пред Пловдив в оризищата. Асистента му е бил контузен и откаран от шофьора в болницата, за което му се признаха 14 минути преднина. Същият е сменил и радиатора си, въобще е проявил голямо геройство.“
