2024
В края на осемдесетте години Audi блесна със задвижването на четирите колела. Със своите модели quattro марката изигра ключова роля за налагането на 4×4 при масовите модели
Typ 89 определено не е първият модел за феновете Audi, когато стане дума за quattro. А всъщност това не е много справедливо, защото именно скромните на вид Audi 80 и 90 quattro допринесоха екзотичното задвижване на четирите колела да стане достъпно за масите. Фердинанд Пийх искаше да стане така. През ноември 1984 г. на практика цялата гама – Audi 80, 90, 100, 200 и Coupé, се предлага във вариант quattro: общо дванадесет версии на цена от около 30 000 (80 quattro) до 200 000 марки (quattro Sport). Несъмнено марката с четирите ринга допринесе задвижването на четирите колела да бъде разпространено толкова широко в света на леките автомобили.
90 quattro от 1987 вече е от втората генерация – и е по-скоро „узрял“ носител на високи технологии, а не революционна рали „бегачка“. Вероятно най-възрастните сред клиентите на Typ 89 все още си спомнят „наточените“ Audi 90 от 60-те години.
Динамиката е в гените му
Има една сериозна разлика между „старите“ и „новите“ 90 – и тя се крие най-вече в мощността. В 90 quattro са интегрирани сериозно количество високи технологии за обикновен седан: сериен 5-цилиндров двигател, задвижване на четирите колела срещу доплащане. И всичко това е примесено с нотка динамика. Sport е името на пакета с жакардови тъкани на седалките, допълнителни уреди на централната конзола, широки алуминиеви джанти и антикрило. Модификацията разполага и с електрически огледала, но вдигането и свалянето на прозорците трябва да става на ръка!
През 1987 г. „междинното“ 90 струва почти 8000 марки повече от 80 quattro и с около 3000 марки по-малко от 100 CS quattro. Ето защо при Audi 90 със задвижване на четирите колела тенденцията е за ясен ръст на цените.
Близо 40 години по-късно Audi-то, което беше позабравено, празнува своя ренесанс като класически модел. С особеностите на своя дизайн и спортната си визия 90 не изглежда като скучновато пенсионерско Audi 80 и същевременно е по-приятно за шофиране от по-голямото Audi 100 Typ 44. Затова ако не държите задължително на BMW E30 с шест цилиндъра, ще можете да се забавлявате и с някое Audi Typ 89 с 5 цилиндъра – особено по асфалт и чакъл, както доказа нашето сравнение.
Задвижващият агрегат е толкова дълъг, че радиаторът е „забит“ в ъгъла отдясно, нещо типично за Audi. Двигателят с по четири клапана на цилиндър развива 170 к.с., но и 2,3-литровата машина само с по два също радва водача със своя звук, макар и с по-малко „коне“ – 136. Именно благодарение на своята уникална акустика, моторът се разграничава от стандартната машина с четири цилиндъра – и носи усещане за по-висок клас. 80 quattro не доставя толкова приятно изживяване при шофиране, въпреки че базата на двата модела е почти напълно идентична. Целият автомобил е като „излят“, а интериорът изглежда чудесно – въпреки че по него няма никаква излишна украса. Никое друго Audi от последното хилядолетие не създава подобно усещане за здравина и качество, колкото добре поддържано Typ 89.
Vorsprung durch Technik
Напълно в унисон с това усещане, системата за задвижване на четирите колела не е капризна, с нея се работи лесно и тя се характеризира с висока ефективност. Ръчният блокаж на диференциала от първото поколение quattro вече е заменен с Torsen. Самоблокиращият се torque-sensing (от англ. „усещащ въртящия момент) диференциал може да разпредели в зависимост от сцеплението тягата между предна и задна ос в съотношение между 75:25 и 25:75. Диференциалът може да се заключи с натискане на бутон – и тогава ABS остава изключена. Блокировката се изключва автоматично при достигане на 25 км/ч и ABS е активна отново. На пътя това създава усещане за хармония. 5-цилиндровият мотор „тегли“ уверено, благодарение на quattro няма дразнещо „теглене“ на волана, а недозавиване почти не се усеща. Естествено, можете да минете и без 4х4-задвижването – но с него е по-добре. Никой друг модел с двойно предаване отпреди близо 40 години не се движи по асфалта толкова тихо, надеждно, спокойно и комфортно. Фактът, че той никога не е трябвало да се доказва на макадам, се дължи на оттеглянето на Audi от Световния рали шампионат през 1987 г. Така Lancia остава самотна на върха през следващите няколко сезона.
Плюсове и минуси
Освен Golf 2 едва ли има друг модел от 80-те години, който да се среща в ежедневието толкова често, колкото Audi B3. В Германия много от екземплярите дори все още се експлоатират от първия си собственик.
Предимствата на представеното през 1986 Audi 80 в дългосрочен план, както и на 90, лансирано година по-късно, са безспорни. Това важи както за серийните версии със задвижване на предните колела, така и за модификациите quattro (налични за версии от Audi 80 1.8 S с 90 к.с. нагоре) и за версиите Coupé (от 1989 г.) и Cabriolet (от 1991 г.), базирани на B3. Каросерията на Typ 89, разработена под ръководството на педанта Фердинанд Пийх, е както умело проектирана, така и изключително издръжлива. Напълно поцинкованото купе и пластмасата в интериора се смятат за образец за издръжливост и здравина. От време на време се оказва, че някой кабел се е протрил, някой лагер по окачването е сдал багажа или че тапицерията на покрива е провиснала… но всъщност B3 няма сериозни слабости! Багажникът обаче е доста малък, а заради наклона на стъклата Audi-то се нагрява доста сериозно и отпред, и отзад.
Благодарение на многото произведени бройки oт всички модификации (около 1,3 милиона) като цяло има резервни части. Смяната на специфични компоненти от интериорното оборудване обаче създава проблеми, особено при Audi 90. В сравнение с по-опростеното Audi 80, 90 се характеризира с по-високо ниво на комфорт, визуални екстри и (с изключение на турбодизела) нежно работещи 5-цилиндрови двигатели с работен обем 2.0, 2.2 или 2.3 литра и мощност между 115 к.с. при базовия двигател и 170 к.с. – при този с четири клапана на цилиндър. Цялостното впечатление е за по-голям автомобил, позициониран под популярното Audi 100.
Каква е ситуацията на пазара?
Предлагат се немалко Audi 80 quattro и Audi 90, също така във версии Coupe и дори 80 Avant със задвижване на четирите колела. Но Audi 90 quattro обаче се срещат рядко, независимо дали става въпрос за заоблените Typ 89 или за ръбестия му предшественик Typ 85. Това се дължи както на по-малкото произведени бройки, така и на ограничения кръг фенове през целия му живот – Audi 90 quattro все още очаква да натрупа повече почитатели по света, макар че надали ще достигне легендата Urquattro. Отдавна обаче 90-ките не са сред евтините зимни автомобили: добрите екземпляри се продават за 5-цифрени суми в евро, а тенденцията е за ръст на цените.
Резервни части
Почти всичко, монтирано и на Audi 80, се намира сравнително лесно и е евтино – дори като оригинални части от Audi. Надписът quattro струва 46 лева, преден подкалник – 174, задна броня – 1450, резервоар – 286, а компресор на климатика – 1500. Според собственика на 90 Маркус Хартнер по-проблемно – и дори на моменти безнадеждно, било положението със специфични за Audi 90 части или с допълнително оборудване като фарове, алуминиев заден спойлер, крехкия светлоотразител за капака на багажника или екстри за 4х4-версии като прозорци с надписа quattro.
