2024
Точно преди 90 години, на 16 март 1934 г. на автомобилното изложение в Женева е организирана европейската премиера на иновативния Chrysler Airflow – първия сериен автомобил в САЩ с аеродинамична каросерия, разработена на научна основа. Още в края на 20-те години главният инженер на корпорацията Карл Брайър работи активно върху подобряване на аеродинамиката. През 1932 г. след серия от обнадеждаващи експерименти, проведени във въздушен тунел, е проектиран първият прототип по тази програма, наречен Trifon. На негова база е създаден и Airflow, който е представен за първи път пред публика през януари 1934 г. на автомобилното изложение в Ню Йорк. Името за този аеродинамичен модел, който още същата година влиза в серийно производство, означава „въздушен поток“.
Chrysler Airflow е забележителен в няколко отношения. На първо място, трябва да се отбележи, че неговият коефициент на аеродинамично съпротивление (Сх) е само 0,35 срещу 0,45-0,60 при останалите актуални по онова време модели. Оформлението му без съмнение, също е иновативно. Тъй като покривът е силно скосен към задната част, двата реда седалки са преместени напред, което налага и двигателят също да бъде изместен малко над предната ос.
Най-мощната разновидност се задвижва от 8-цилиндров редови двигател с работен обем 5,3 литра, който осигурява мощност от 122 к.с. Максималната скорост достига 141 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч е равно на 19,5 сек.
Рекламната кампания на Airflow е съпътствана с множество илюстрации, подробно описващи авангардната конструкция на каросерията, изработена от подсилена стомана, в която металните щамповки заменят традиционните скоби от твърда дървесина, използвани в автомобилните каросерии още от зората на автомобилната индустрия (и дори в началото на 30-те години дървените носещи компоненти на каросерията все още са нещо обичайно.) Chrysler твърди, че тази нова конструкция е с 40 процента по-здрава от конвенционалните автомобилни каросерии и в това няма никакво съмнение.
Американската публика обаче не успява да оцени подобаващо този необичаен автомобил, и през 1934 г. продажбите на Chrysler спадат с 47%. По тази причина през следващата 1935 г. са направени редица промени, основно във външния вид.
Радиаторната решетка става заострена, а причудливата триетажна броня е заменена с по-опростена и по-лесна за възприемане. Направени са и две важни технически промени – четиристепенната скоростна кутия е оборудвана с пета, ускоряваща предавка, която се включва автоматично, а предното окачване става независимо. Гамата от 1936 г. също претърпява известни стилистични промени и технически подобрения, но и те се оказват безполезни. През 1937 г. дизайнът на предната част отново е променен за трети и последен път, а в програмата остава само една модификация – с двигател от 130 к.с., но скоро след това производството на Airflow е преустановено, като за четири години са направени общо 30 673 автомобила.
Въпреки че Chrysler Airflow е впечатляващо инженерно постижение, той е огромен провал в шоурумите. Обществеността просто не може да асимилира модерния аеродинамичния стил и необичайните пропорции. Още тогава, а и дълги години след това, Airflow е даван за пример като автомобил, който прекалено много е изпреварил своето време, за да има успех в продажбите. От друга страна, както тогава, така и през следващите десетилетия, няма почти нито един друг сериен автомобил, който е успял да спечели сърцата на купувачите с авангардна и неконвенционална външност.
Airflow е точната кола, която идва в неподходящото време, но както е добре известно, времето за лансиране на революционни конструкции никога не е било подходящо.