2023
Дизайнът на този особено необичаен и в същото време екстравагантен аеродинамичен автомобил е създаден от милионера Ръсти Хайнц и дизайнера Морис Шварц от каросерийната фирма Bohman & Swartz в Пасадена, Калифорния. Още през 1936 г., 22-годишният Хайнц ангажира компанията с изработването на ефектно аеродинамично купе върху платформата на неговия собствен Cord 810. Идеята му е този уникат да бъде тиражиран в ограничена серия, като всеки отделен екземпляр от нея да се продава за $14 700. За сравнение по същото време един Packard Six струва $888.
Технологичните възможности на времето позволяват изработването на поръчаните от Хайнц специални врати без дръжки, чиято система за отваряне и затваряне се задейства посредством електро-хидравлични цилиндри. В горната вътрешна част на предното стъкло има радиоапарат, лампа и индикатор, който сигнализира, ако вратите не са добре затворени по време на движение.
През 1938 г. творението на Хайнц струва $24 000 и освен впечатляващата и малко страховита аеродинамична каросерия разполага с електромеханична трансмисия и двигател Lycoming V8, преработен от Анди Гранатели. Алуминиевата каросерия е монтирана върху предоставеното от Хайнц шаси от Cord 810, което е допълнително модифицирано, като едната част от рамата е изработена от хром-молибденова стомана, а останалата част е от електронно заварена авиационна стомана. Вратите се отварят с натискането на вграден в тях бутон, както и с бутон, монтиран на арматурното табло.
Тапицерията на интериора е допълнително изолирана с корк и гума, което не само осигурява по-добра звукоизолация, но и допринася за безопасността на пътуващите. Към комплекта уреди, които са част от оборудването на стандартен Cord, са добавени индикатори за температурата на маслото, налягането, нивото на горивото, състоянието на акумулатора, висотомер, барометър и компас. На предната седалка се събират четири човека, като един от тях се намира вляво от шофьора, а останалите двама в дясно, докато на задната има място за още двама пътници, които седят с гръб към движението. Максималната скорост на автомобила е 185 км/ч.
Специализираните издания от онази епоха са особено впечатлени от този проект и му посвещават редица илюстровани публикации, а самият Ръсти Хайнц получава покана да покаже Phantom Corsair на световното изложение в Ню Йорк през 1939 г. За съжаление обаче той загива трагично на 23 юли 1939 г., в автомобилна катастрофа.
В течение на времето автомобилът преминава през много ръце, включително и през колекцията на братя Гранатели, и в крайна сметка попада в музея на Бил Хара в Рино, Невада, където може да се види и днес.
