70 години от производството на първия български електрокар: Повод за гордост?

1907
2022

Горе – Реставриран образец на първия български електрокар от 1952 г., показан на Пловдивския панаир през 1979 г.

През 1952 г. у нас е изработен прототип на първия електрокар, а през 1956 г. е взето решение България да се специализира като основен производител на подобни транспортни средства в рамките на СИВ.

Интересна подробност за предисторията на родното каростроене може да се прочете в издадената през 2006 г. книга за историята на Рижската автомобилна фабрика – RAF: След като прави неуспешен опит за усвояване производството на оригинални леки автомобили с марката REAF (Рижска експериментална автомобилна фабрика), в края на 40-те години заводът в Рига е преустроен за производството на 0,75-тонни електрокари. Те също не остават дълго в заводската номенклатура, тъй като през 1951 г. “по решение на правителството на СССР техническата документация и цялото оборудване за производството на електрокари са продадени на братска България”. Там, разбира се, не се уточнява, че въпросната документация, както и частите, използвани за сглобяването на първия български електрокар, всъщност са иззети от фабриката на германската фирма Bleichert, която след войната попада в съветската окупационна зона.

За много хора усвояването на това производство в България все още е повод за гордост и идеализиране на една силно противоречива историческа епоха. От сегашна гледна точка обаче може да се каже, че наливането на огромен финансов ресурс в структура като “Балканкар”, която по същество не предлага никаква продукция за индивидуални клиенти, е недалновидно и скъпо струващо решение. Още през 1956 г., когато нашата страна се специализира в производството на електро и мотокари – една много специфична област на индустрията с тесен, консервативен и неатрактивен пазар, напълно изолиран от потребностите на частните потребители, е било повече от ясно, че този отрасъл е строго ограничен в предварително определени количествени рамки. Друг е въпросът, че по време на VII-та сесия на СИВ през 1956 г., когато е решено страната ни да стане основен производител на електро- и мотокари в Източния блок, това не е изпълнено според указанията. Още тогава Румъния директно заявява отказа си да внася електрокари от България и предпочита да развива собствено производство. Страните, които към този момент имат традиции в областта на каростроенето от предвоенните години, и от които се очаква да предадат техническата си документация на България, също не прекъсват производството си, както е по план. Дори СССР – най-големият вносител на български карни изделия (и инициатор за тяхното усвояване у нас), продължава да поддържа част от заводите си, специализирани в тази сфера.

Средното годишно производство на електро- и мотокари в България в началото на 80-те години е около 63 000 броя или 1/5 от световното производство, което през този период е от порядъка на 315 000 броя – достатъчно ясен показател за спецификата, ограниченото приложение и строгите количествени рамки, които трудно могат да бъдат надхвърлени от подобен тип изделия.

Днес, 70 години по-късно, традицията на това производство в България продължава да се поддържа от няколко малки частни фирми, чиято продукция е по-скоро бутикова в сравнение с годините на развития социализъм, но е много по-адекватна като количество към нуждите на пазара.

Още по темата


ƒ