Човекът, който е направил тази кола, е пиел по две бутилки вино на ден и е пушел като комин. Ходел е винаги разгърден, с рани по ръцете и лактите. Вратовръзка не помни някога да е слагал, обувките му били винаги прашни, облеклото му – крайно небрежно. Ял е с ръце всичко, което може да се яде с ръце. Не всеки е перфектен…
Автомобилът, който е направил този човек, е гол. Той няма нито брони, нито носещи греди на вратите, не разполага с колани и контрол върху отработените газове, няма и ограничение за скоростта. В тази кола се влиза трудно и още по-трудно се излиза. През лятото тя се превръща в сауна, а само на празен ход най-фините гънки на човешкото ухо са в състояние да доловят идващия сякаш от подземие шум. Не всеки е перфектен…
Въпреки това човекът и автомобилът се превръщат още приживе в безсмъртни легенди, напук на всички слабости и технически несъвършенства. А това може би никога не би станало, ако не засягаше имиджа не на кой да е, а на самия Енцо Ферари…
Феручо Ламборгини – син на обикновени селяни от плодородната долина на река По край Болоня – успява да натрупа доста пари след войната от производството на селскостопански машини и трактори. Става въпрос за толкова много пари, с които той без проблем е можел да си купи колкото си поиска автомобили на Ferrari. Но радостта от супербързите спортни коли винаги е била помрачавана от грешките на чувствителните машини. Именно заради тях той решава да отиде лично при Енцо Ферари, за да му направи няколко конкретни предложения за подобрения. Но вместо внимание и разбиране, той получава неочаквано арогантен отговор. Ферари обаче изобщо не си дава сметка на какъв човек е попаднал. Феручо Ламборгини остава дълбоко засегнат, но и силно мотивиран да направи собствен спортен автомобил, който отговаря на вкуса му. И тогава неговият девиз става: „Направи ги по-добри от тези на Ферари!“.
Така срещу много солидна сума Ламборгини успява да наеме от Maserati, Alfa Romeo и дори от Ferrari най-добрите техници и конструктори, които създават първите серийни модели с марката Lamborghini – 350 GTV и 400 GT. Те са в основата на първия му успех, тъй като се оказват много добри, ефектни и изключително бързи. Но все още не толкова добри и елитарни като тези на Ferrari. Тогава Феручо решава да разработи собствени предавателни механизми и мостове. От ключово значение за успеха на това начинание е, че той оставя пълна творческа свобода на тримата млади мъже, ангажирани с тази отговорна задача. Така през 1965 г. е завършен и представен пред публика един уникат, засенчващ всичко известно до този момент в света на луксозните спортни автомобили – Miura P 400.
Автомобилът е конструиран от италианците Джампаоло Далара и Паоло Станцани, и новозеландеца Боб Уолъс. И тримата са под 25-годишна възраст и са силно вдъхновени от целта на живота на Феручио Ламборгини, която се свежда до мотото: „Прави всичко по-добре от Ферари!“ По единодушна преценка на експертите то става безспорен факт с появата на Lamborghini Miura. За това свидетелстват не само уникалните му технически показатели, но и редица прецизно проектирани детайли, например характерните отвори на вратите, през които влиза охлаждащият въздух. Феручо Ламборгини скромно заявява, че не е експерт нито когато става въпрос за Ferrari, нито по отношение на собствените си коли. Но докато е жив не пропуска да демонстрира лично своя трик с цигарата, поставена изправена върху цилиндровия блок на Miura, която не пада дори и когато се завъртят двата разпределителни вала и се усети дивият звук от 350-те коня. Тогава той гордо възкликва: „Ferrari никога не успя да постигне това!“.
За период от около 5 години (1965 до 1970) са произведени общо 765 броя Miura – автомобил, който се прави само веднъж, защото е създаден от Феручо Ламборгини, в чиито вени тече „la sangue di Miura“ – горещата кръв на бойния бик.
