Първата оферта за сглобяване на Renault в България е внесена от френска страна още през юни 1960 г. Първите реални стъпки в тази насока обаче са направени цели шест години по-късно, и по-точно на 20 август 1966 г., когато е подписан 10-годишният договор между ДСП „Булет“ и Renault. За усвояването на този монтаж България не плаща лиценз и успява да договори още някои безплатни привилегии, но въпреки това първоначалните инвестиции за стартиране на производството не са малки. Поне на теория, перспективата изглежда приемлива, а възможността за постоянно актуализиране на производствената гама, паралелно с Франция, е голямо предимство в сравнение, например с аналогичните лицензни производства в част от другите социалистически страни. В някои от клаузите на договора обаче са заложени и основните финансови проблеми, пред които се изправя ДСП „Булет“ през следващите няколко години, а именно: На базата на изчислените разлики между заводска цена на готов и разглобен автомобил с приспадане на транспортните разходи и капиталовложенията от българска страна се вижда, че монтажът на Renault у нас излиза на загуба. От френска страна е разрешен износ основно в рамките на социалистическите страни, където не може да се разчита на заплащане в долари.
Поради хроничния недостиг на валута е договорено алтернативно разплащане на голяма част от задълженията с компенсаторни стоки, включително и автомобилни части за Renault. Отговорните институции не дават разрешение за експорт на стоките, посочени от френска страна, а правят опит да покриват задълженията с труднопродаваема, предимно машиностроителна продукция, която е неконкурентоспособна като качество и цена. Но така или иначе, през лятото на 1966 г. договорът с Renault вече е факт и чрез него България прави своите първи практически стъпки за изграждане на собствено автомобилостроене.
Пробната серия „Булгаррено“ е сглобена в цех 710 на военния Завод 10 („Фридрих Енгелс“) в Казанлък. Според първоначалния план серийният монтаж на Renault е трябвало да започне в град Червен бряг, където да бъде оборудвана монтажна линия за сглобяване на 3000 автомобила годишно на територията на новия завод за танкови резервни части. Още през септември 1966 г., когато „Булгаррено“ за първи път се представя на Пловдивски панаир, лично Тодор Живков оповестява, че за неговия монтаж ще бъде изграден изцяло нов завод в Пловдив с много по-голям капацитет. Само месец и половина по-късно е и първото представяне на „Булгаррено“ в чужбина. Това става по време на Българското промишлено изложение, открито на 1 ноември в Букурещ.
През 1967 г. цените на сглобените у нас френски автомобили са: 6100 лева за „Булгаррено“ 8, 6800 лева за „Булгаррено“ 10 и 8200 лева за „Булгаралпин“, което значи, че най-евтиният от тях може да се купи срещу 55 средни месечни заплати!
През 1971 г. договорът с Renault е прекратен преждевременно от българска страна, като неизгоден, а монтажът на автомобили в Пловдив е окончателно преустановен на 15 май същата година. За малко повече от четири години и половина, у нас са сглобени общо около 6720 автомобила, като 60 от тях са от спортния модел „Булгаралпин“.
