2024
Самоделните коли са крехки същества и поддържането им в добра форма изисква много време и усилия. Може би точно поради това, голяма част от тези уникални автомобили или са безвъзвратно загубени, или са в много лошо състояние. Днес, когато автомобилът отдавна е престанал да бъде луксозен артикул, ни е трудно да си представим, че до не много отдавна, дори закупуването на употребяван „Запорожец“ е нещо немислимо за средностатистическия гражданин на Съветския съюз. Да не говорим за нещо красиво, оригинално или дори спортно! В онези години автомобилните ентусиасти нямат друг избор, освен да сбъднат мечтите си сами.
Сред тях са и братята Станислав и Юрий Алгебраистови, които през 1969 г. решават да изработят атрактивно спортно купе. За разлика от повечето други автомобили, създадени от местни ентусиасти, техният проект е колективен от самото начало. Механичната част включва различни детайли и възли от „Волга“ ГАЗ-24, а благодарение на това, че Станислав работи в Министерството на авиационната индустрия, са използвани и други дефицитни материали и компоненти, които не биха могли да се осигурят по обичайния ред. Дизайнът на автомобила е дело на друг семеен тандем – близнаците Анатолий и Владимир Щербинини, чиято основна професия е графичният дизайн, но истинската им страст е свързана с автомобилите. Освен това те вече имат и практически опит в изграждане на спортно купе, базирано на ГАЗ-21.
За име на автомобила, който е напълно завършен и показан пред публика през 1970 г., е избрано съкращението ГТЩ – от GT (Gran Turismo) и Щербинини. Двигателят е 4-цилиндров, карбураторен от „Волга“ ТАЗ-24 с водно охлаждане, работен обем 2445 куб. см и мощност 70 к.с. при 4000 об/мин. Каросерията е с дължина 4100 мм, ширина 1600 мм, височина 1280 мм и база 2300 мм. Предната следа е 1420 мм, а задната – 1470 мм. Максималната скорост достига 150 км/ч, което не е много впечатляващо за автомобил с такава външност, оборудван с 2,5-литров двигател, но въпреки това тя надхвърля тази, разрешена за частен автомобил.
Интересна подробност от създаването на атрактивното купе е, че след като заваряват рамката, която служи за основа, братя Щербинини я качват в апартамента си на седмия етаж, където добавят стъклопластовите компоненти на каросерията. След това цялата конструкция е спусната от балкона на въжета, където ГТЩ е оборудван с двигател, шаси, интериор и всичко останало. С течение на времето автомобилът преминава през две основни рестилизации и днес може да се види като експонат в Московския музей.
