50 години Škoda 130 RS: нисколетящ самолет

0312
2024

Преди 45 години, и по-точно в периода 1978 – 1979 г., някои от най-изявените български автомобилни състезатели получават изцяло нови и много атрактивни състезателни коли Škoda 130 RS. Въпреки, че в основата им стои една сравнително стара компановка, те имат завиден спортен потенциал, който се проявява и в най-елитните надпревари на Европа. Тези ,,ниско летящи самолети“, както стават популярни сред чехословашките състезатели, се утвърждават като едни от най-сериозните претенденти на рали „Златни пясъци“, и са разработени варианти, както за писта, така и за рали. Интересна подробност е ,че Škoda 130 RS има и „цивилно“ изпълнение, което се предлага на пазара в ограничени серии. То се отличава от специално подготвените състезателни автомобили по различната степен на сгъстяване,  различните профили на гърбиците на разпределителния вал, както и на някои особености в карбураторите, изпускателната уредба и специалната регулировка.

Двигателят на автомобила е четирицилиндров, четиритактов с водно охлаждане. Мощността на стандартната модификация е 100 к.с. при 6500 об/мин, а на състезателната – 115 к.с. при 7000 об/мин за рали вариан­та, и 135 к. с. при 8600 об/мин за пистовия вариант. Работният обем е 1288 куб. см, а степента на сгъстяване варира от 10,5 до 11,4. Картерът на двигателя е излят под налягане от лека алуминиева сплав, а главата е от чугун. Специално пресметнатият за резонансно пълнене всмукателен колектор е с два карбуратора Weber 40 DSOE 2 с обща филтърна кутия, като при пистовия вариант са използувани карбуратори Weber 40 DSOE с открити въздушни смукатели. Каросерията е самоносеща, изработена от щамповани листови елементи. Окачването и на четирите колела е независимо, като предните рамена са видоизменени, с което предната база е увеличена със 100 мм. Калниците, вратите, капаците и някои други елементи са направени от стъклопласт. Джантите са излети от специал­на магнезиева сплав.

Горивото от 58-литровия резервоар, се подава от две електрически бензинови помпи. Маслените помпи също са две, а в мазилната система е включен и маслен радиатор.

При рали варианта долната част на купето е подсилена от стоманена плоча, която предпазва от удари резервоара, предавателната кутия и картера на двигателя. Към стандартните уреди са добавени оборотомер, маслен манометър, термометри за охлаждащата течност и маслото, два навигационни уреда Halda Tripmaster, лампа за нощна навигация и стойка за хронометрите. В пистовия вариант е монтирана само една седалка, а oборудването за навигация е премахнато.

Максималната ско­рост на стандартния вариант варира от 150 до 170 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч става за 9,9 сек. При специалните изпълнения за рали максималната скорост достига 165 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч е сведено до 7,5 сек. При пистовите версии максималната скорост е 210 км/ч. Разходът на гориво варира от 16 до 23 л на 100 км.

Между 1975 и 1980 г. са произведени общо около 200 такива автомобила, като 8 от тях са доставени в България, където с тях се състезават някои от най-известните ни пилоти, като Илия Бонев, Стоян Апостолов, Илиян Топлодолски, Демир Славов, Бончо Дунев, Милчо Ковачев, Атанас Атанасов и др.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин