2021
Интересът на България към ВАЗ започва още през 1966 г., когато СССР сключва договор с Fiat за изграждането на голям автомобилен завод. Година по-рано нашата страна подписва спогодба за сътрудничество със Съветския съюз, която включва и монтажа на „Москвич“ в Ловеч. Специалистите на завод „Балкан“ обаче смятат, че евентуално сътрудничество с ВАЗ в тази насока би било много по-перспективно. Техните съображения са разгледани от пряко отговорните инстанции и в резултат на това е взето решение, при което още през 1967 г. заедно с „Москвич“ да започне и сглобяването на Fiat в няколко разновидности, включително и моделът 124, чието производство предстои да бъде усвоено в СССР. Идеята е след 1970 г. на негово място да бъде продължен монтажът на ВАЗ-2101 „Жигули“. В тази връзка между ноември 1966 г. и октомври 1971 г. ръководството на ЗЛА „Балкан“ провежда серия от работни срещи с представители на новия съветски автомобилен завод, но в крайна сметка на министерско ниво е взето решение преустановяване на по-нататъшното развитие на този проект, което най-вероятно е продиктувано от липсата на средства от българска страна за толкова голяма инвестиция.
Евентуалното асемблиране на ВАЗ в Ловеч е бил обвързан и с ангажирането на редица наши предприятия, които да произвеждат различни части и детайли за автомобилите на Волжския автомобилен завод. В тази насока проектът за съвместно сътрудничество донякъде е реализиран и България започва да изработва и изнася за СССР няколко вида изделия за вграждане във ВАЗ, в това число стартери (по 300-400 хиляди годишно), алтернатори, акумулатори и още около 7-8 вида комплектуващи изделия, като по този начин отчасти се изплащат пристигащите у нас автомобили.
Серийното производство на ВАЗ-2101 започва през 1970 г., а в рамките на 1971 г. у нас е доставена първата серия от около 15 000 броя. През 1971 и 1972 г. на българския пазар се продава само ВАЗ-2101 („Жигули“), а през 1973 г. са пуснати и първите бройки ВАЗ-2102 (комби-версията на ВАЗ-2101, представена в Пловдив през 1972 г.). През 1974 г. е пазарната премиера на ВАЗ-2103 (Лада 1500), който е показан най-напред в София през юли 1973 г. по време на пътуващата изложба на В/О „Автоекспорт“, а през септември същата година и в Пловдив, където получава златен медал. През 1977 г. гамата е допълнена от ВАЗ-21011 (Лада 1300) и ВАЗ-2106 (Лада 1600), а през 1979 г. и от ВАЗ-21061 (Лада 1500 S). През първата половина на 80-те години асортиментът е обогатен от ВАЗ-2105, през 1986 г. започват продажбите на ВАЗ-2104 и ВАЗ-2107, а през 1988 г. пристигат и първите бройки на ВАЗ-2108 (Лада Самара). ВАЗ-2121 (Лада Нива), чието производство започва още през 1977 г. обаче, става достъпен за индивидуални клиенти в България едва през 1987 г., когато в търговската мрежа на „Мототехника“ са разпределени първите 200 броя.
В периода между 1971 и 1980 г. е отбелязан най-големият възход на българския автомобилен пазар. Доставяните в страната количества леки автомобили варират от 35-40 хиляди в началото на 70-те, а през 1980 г. достигат рекордния брой от 88 210. В рамките на това десетилетие най-много леки автомобили у нас идват от СССР, като преобладаващата част от тях са произведени във Волжския автомобилен завод. Така например от общо 41 424 леки автомобила, внесени през 1973 г. от СССР и останалите страни от СИВ, 23 767 или повече от половината идват от ВАЗ, като това съотношение продължава да се поддържа на подобни нива до 1980 г. След това настъпва прогресивен спад във вноса на съветски леки автомобили, като най-осезаемо намаляват бройките на ВАЗ, които през 1986 г. падат до 6800 от общо 34 900 леки автомобила, продадени от „Мототехника“ през същата година. С либерализацията на автомобилния пазар след 1990 г. тази тенденция се задълбочава, като през 1994 г. у нас са продадени само 4336 броя ВАЗ (в това число и 236 броя Лада Нива) от общо 29 178 нови леки автомобила.
Цените на ВАЗ през 1980 г. варират от 6100 лв. (33 средни месечни заплати) за най-евтиния модел 2101 до 8200 лв. (45 средни месечни заплати) за най-скъпия 2106, като средната заплата в страната през същата година е 182,50 лв. През 1988 г., когато средната заплата е 252 лв, Лада Самара струва 10 850 лв. (43 средни месечни заплати), а нейното изпълнение с петстепенна скоростна кутия – 11 200 лв. (44 средни месечни заплати).
Между 1971 и 1989 г. у нас са продадени на индивидуални клиенти общо около 370 000 автомобила ВАЗ от всички модели, като най-масовият от тях е 2101, а най-малко бройки са внесени от модела 2102. Най-скъпите изпълнения като 2106, 2107 и 2108 се доставят в не повече от 3-4 хиляди броя годишно (през 1986 г. от модела 2107 е доставена единствената по-голяма серия от 10 200 броя).
Въпреки че не е толкова разпространен, колкото „Москвич“, именно ВАЗ определя автомобилното лице на България в много аспекти през последните две десетилетия на комунистическо управление. Той става най-разпространеният автомобил в автопарка на Народната милиция и таксиметровите служби (още през 1971 г. само в София са пуснати в движение 800 таксита „Жигули“), както и в школите за обучение на шофьори. Това е и най-масовият автомобил, използван от нашите автомобилни състезатели от онази епоха. Увековечен е и в българското кино с няколко запомнящи се екшън сцени във филмите „Комбина“ (1982), „Инспектор без оръжие“ (1985) и телевизионния сериал „Горещи следи“ (1986).
