2021
Снимка на пистовия Chevron B35 – BMW с емблемите на „Балканкар“, управляван от Роберто Мараци, публикувана в италианското списание “Auto Sprint” (бр.17 от 20-27 април 1976 г.)
Съвсем скоро, на 10 септември 2021 г., пистовата легенда на Италия, Роберто Мараци ще отпразнува своя 70-годишен юбилей. Макар че у нас е известен само сред най-запалените любители на автомобилния спорт, през 70-те и 80-те години името му е в челните редици на европейския елит, а кариерата му е повече от живописна – от първите стартове във Формула 3 през 1971 г. и Формула 2 през 1976 г., 6-часовите маратони на Мисано и Валелунга в края на 70-те и 24-те часа на Льо Ман през 1984 г.
Предстоящата кръгла годишнина на сеньор Мараци, който понастоящем е изпълнителен директор на пистата Имола, е подходящ повод да припомним една интересна история отпреди точно 45 години, която е пряко свързана с България – дебютното участие на ДСО „Балканкар“ във Формула 2.
Може и да звучи невероятно, но за това абсурдно на пръв поглед твърдение има съвсем реални фактологически предпоставки. Предисторията води началото си още от края на 60-те години, когато „Балканкар“ създава първите си задгранични дружества, към които през 1976 г. се присъединява и италианското „Сибикар“ с централа в Рим – първият официален представител на „Балканкар“ за Италия. Засега все още не е известно как точно са осъществени контактите между младия автомобилен състезател Роберто Мараци и „Сибикар“, но може да се предположи, че като начинаещ пилот, той не е имал големи възможности за финансова подкрепа и би приел всяка подадена ръка.
По същото време фирми като „Сибикар“ (респективно „Балканкар“) по принцип изпълняват някои периферни функции в логистичната поддръжка на част от пистовите съоръжения и някъде там вероятно е била пресечната точка между отбора на спортната легенда – Trivellato Racing Team и неговия български спонсор. Това, което също все още не може да се каже със сигурност, е колко време продължава подкрепата на „Балканкар“ за Мараци, но по-важното в случая е, че неговият дебют във Формула 2, както и най-активната част от спортната му кариера, която е в рамките на 1976 г. (общо 11 старта), са почти изцяло подкрепени от българския машиностроителен гигант.
Първата надпревара във Формула 2 за годината е на 10 април на пистата Хокенхайм в Западна Германия пред публика от над 100 000 души. Роберто Мараци стартира под №8 с автомобил Chevron B35 – BMW, облепен с няколко рекламни стикера, между които най-ясно се открояват тези на „Балканкар“. Той „се представя отлично“, както пише списание “Auto Sprint”, като се класира на престижното пето място от общо 48 участници. На следващото за годината състезание от Формула 2 в Тръкстън, Великобритания остава на 29-та позиция, както и на 15-то място в Залцбург, Австрия, но тези незадоволителни резултати са последвани от някои доста добри постижения, благодарение на които той е поставен на десето място в годишната класация.
Първият старт във Формула 2 за 1976 г. е подобаващо отразен от сп. “Auto Sprint” (бр.17 от 20-27 април) с голям фоторепортаж, в който е включен и пистовия Chevron B35 – BMW с емблемите на „Балканкар“. През ноември същата година списанието публикува кратка бележка за предстоящите планове на Роберто Мараци, който „винаги е подпомаган от „Балканкар“ и още няколко спонсора“, а по-нататък в съобщението се уточнява, че „през следващия сезон дори обмисля участие във Формула 1 и тази седмица е на пистата „Силвърстоун“ в Англия, където ще тества Penske.“
За съжаление в средата на 70-те години „Балканкар“ не успява да се нареди сред елита на световните спонсори във Формула 1. Впечатляващият рекламен старт на търговското представителство в Италия през 1976 г. също не предизвиква достатъчно голям интерес към изделията на „Балканкар“. Силно конкурентният западноевропейски пазар, доминиран от утвърдени световни марки (от които България щедро „заимства“ технологичен опит), се оказва трудно достъпен за родната продукция, както тогава, така и през цяла епоха на комунистическо управление…
