2023
Години преди Rolls-Royce да пусне Camargue, Pininfarina прави купе, базирано на Mercedes-Benz 300 SEL, което изглежда по подобен начин. Има ли пряка връзка между тези коли?
До днес никой не иска да признае официално, че притежава този уникален автомобил, който предлага най-доброто от двата свята – фина смес от изпитаната и надеждна основа на Mercedes с италиански привкус. Тази кола обаче липсва в историческите книги на Pininfarina, а името на холандския бизнесмен, който дава за това творение 400 000 гулдена (тогавашния еквивалент на 83 Volkswagen-а!), е строго пазена тайна. Съобщенията в пресата по онова време също са доста ограничени. И това не се променя в продължение на десетилетия, въпреки че има много слухове за името на поръчителя.
Споменава се дори биреният магнат и автомобилен ентусиаст Фреди Хайнекен, но последствие се оказва, че не е той. Въпросният, очевидно заможен мъж обаче оглавява мултинационална компания и ентусиазмът му към автомобилите го кара да се обърне към Mercedes с молба за изработването на специална поръчкова лимузина на шаси от 300 SEL, която във фабричните спецификации разполага с чудовищен 6,3-литров двигател V8. Това искане е отхвърлено и тогава нашият човек решава сам да си купи един такъв сериен образец и да го транспортира в Торино, където да бъде поверен за пълно преобразяване в ръцете на Серджо Пининфарина.
Работата по проекта започва през 1969 г., като двигателят, междуосието следата и общата дължина от пет метра остават непроменени, но всичко останало е направено наново. След завършването си колата е изпратена в Нидерландия и е карана сравнително активно от своя мистериозен собственик. В края на 70-те години обаче е продадена с навъртени около 65 000 км и до момента все още е притежание на втория си собственик. По същото време елитната британска компания Rolls-Royce представя своето ново купе Camargue, проектирано от Pininfarina, което без съмнение споделя някои стилистични идеи с поръчковия 300SEL. Създаването на този нетипичен фирмен модел през 1975 г. става по настояване на тогавашния фирмен директор лорд Дейвид Пластоу, който е очарован от спортното купе Т1, направено от Pininfarina за лорд Хансън на шаси от Bentley. Интересно съвпадение е, че проектът Camargue започва през 1969 г., точно когато в Италия вече се изработва „нидерландският“ 300SEL и по непотвърдена информация Пластоу е искал да бъде напрвено нещо подобно и за Rolls-Royce.
Характеристиките и цялостното усещане от шофирането при Camargue и 300SEL също са доста подобни. Но докато в заводската литература, изходната мощност на колите от Крю обикновено се посочва като „достатъчна“, то цифрите за 300 SEL са обявени без никакво увъртане. 6,3-литровият двигател, комбиниран с четиристепенна автоматична скороста кутия, предлага впечатляващите за онова време 250 к.с., а ускорението от 0 до 100 км/ч става за по-малко от седем секунди – постижение, което не е по силите на голяма част от спортните автомобили през 1969 г.
Подобно на първия собственик, вторият и настоящ собственик на тази кола също желае да остане анонимен. Неотдавна той сподели: „Когато преди 33 години чух, че този Mercedes ще се продава, трябваше да побързам, тъй като и някой друг го искаше. Не съм го карал много, може би няколко хиляди километра. Харесвам сдържания му вид. Спомням си, когато току-що го бях купил и го показах на приятелката си. Тя каза: „Толкова много пари за такава грозна кола!“ Мисля, че хората с малко пари мечтаят за крещящи американски коли в три цвята. Двама души ми предлагаха сериозна сума за него, като единият беше колекционер на автомобили, създадени от Pininfarina. Но и в двата случая отказах. Сега съм на 81 и не мога да го карам повече. Ако някой ми направи добра оферта, този път може да го продам.“
