164 ProCar с механика от Формула 1: най-дивата Alfa на всички времена

2410
2024

Този безумен седан на Alfa Romeo, задвижван с двигател V10 от Формула 1, се появява в края на 80-те години в резултат на неуспешен експеримент.

Когато се опитваме да определим най-ярките представители на марката Alfa Romeo, в съзнанието ни естествено изникват емблематични модели като TZ2 или оригиналния 33 Stradale. Те без съмнение могат да бъдат определени като едни от най-красивите фирмени модели, но почетното отличие за най-дивата и безумна Alfa Romeo, създавана някога, без колебание може да бъде присъдено на 164 Procar.

Историята на този проект започва през втората половина на 80-те години, когато главният изпълнителен директор на Асоциацията на конструкторите на Формула 1 (FOCA) и собственик на отбора Brabham Бърни Екълстоун дава идеята за нова пистова надпревара. Тя е наречена ProCar, по подобие на популярната серия, в която пилоти от Формула 1 стартират с пистови версии на BMW M1 през 1979 и 1980 г., но новото състезание предлага различна и много по-провокативна формула.

ProCar е замислен така, че да привлече големите автомобилни производители в света на Формула 1 чрез надпревара с леки автомобили, които донякъде приличат на масово произвежданите модели, но са базирани на ходова част, идентична с тази на болидите от Формула 1. За да покажат как би изглеждал един такъв автомобил, Екълстоун и неговият екип от Brabham се обръщат за съдействие към Alfa Corse (подразделението за моторни спортове на Alfa Romeo), в резултат на което е създаден най-бесният седан в историята. От Alfa Romeo решават, че най-подходящият за целта автомобил е представеният през 1987 г. премиум седан 164, който според фирмения маркетинг ще добие много по-голяма популярност, ако се превърне в основа за прототипа на ProCar.

Така преработената Alfa Romeo 164 почти изцяло запазва стандартния си външен вид с изключение на задния спойлер, добавен за подобряване на аеродинамиката. Но докато дизайнът остава почти непокътнат, то структурата на самата каросерия е изцяло видоизменена. Тя е изработена от смес на въглеродни влакна, кевлар и номекс и се състои от фиксирана централна секция, включваща предните врати и предното стъкло, както и от два подвижни еднокомпонентни сегмента, които се закрепват към носещата конструкция с бързо освобождаващи се ключалки. Предният сегмент включва капака, калниците, фаровете, бронята и решетката, а задният обединява в едно цяло неподвижните задни врати с плексигласови прозорци, капака на багажника, калниците, бронята и стоповете.

Най-интересната част в целия замисъл е ръчно изработената ходова част, проектирана от Brabham с участието на специалисти от фирмата Dallara, чието карбоново монококово шаси включва подсилено с алуминий и окачване и спирачна система от Формула 1. Тази структура е модифицирана така, че да поеме фиксираната част на каросерията, която включва клетката за безопасност, свързана с монокока. В средата на шасито инженерите на Alfa Corse монтират „крещящ“ атмосферен двигател V10 с кодово название Tipo 1035 – ключовият елемент, който прави 164 ProCar наистина специален. 3,5-литровият агрегат с два горни разпределителни вала е подобрена версия на прототип на 10-цилиндров двигател, произведен през 1985 г. за отбора на Формула 1 на Ligier. Той е способен да развие мощност от 620 к.с. при 13 300 об./мин., но никога не е използван в реални условия, тъй като се оказва прекалено тежък.

Доколкото е известно, Alfa Corse изработва два екземпляра на ProCar 164, единият от които е показан пред публика на Голямата награда на Италия през 1988 година, където е управляван от един от тогавашните топ пилоти на Brabham, Рикардо Патрезе.

Тежащият 750 кг ProCar без съмнение успява да развълнува публиката в Монца със своята безпогрешна високооборотна десетцилиндрова симфония. Според Alfa Romeo той може да спринтира до 97 км/ч за малко повече от две секунди, а още по-впечатляващо е, че може да достигне максимална скорост от 340 км/ч. Но въпреки че е невероятно бърз и е оборудван с окачване в стил F1, той не генерира достатъчно притискаща сила, за да поддържа висока скорост в завои. Патрезе трудно се справя с тази задача по време на тестовете и на няколко пъти губи контрол. Въпреки че по същото време инженерните екипи вече разработват някои подобрения и модификации за окончателната пистова версия на ProCar, те не са внедрени, тъй като през 1988 година проектът е спрян. Основната причина за това е, че въпреки усилията си Екълстоун не успява да привлече нито един друг производител, който да се ангажира с идеята му за ProCar.

Със своя вид на стандартен седан и централно разположен двигател V10 от Формула 1, ProCar остава един от най-епичните проекти на Alfa Romeo. Той заслужава специално внимание, тъй като очевидно няма да видим друг производител, който да направи нещо подобно, особено в ерата на електрификацията.

Приложение ЕКО

Играй за електрически скутер или ваучер за гориво на стойност 100 лева.

Свали приложението EKO Smile!

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин