130 години от рождението на Батиста Пининфарина

0211
2023

Още от младежките си години високият само 1,50 м Батиста Фарина (2 ноември 1893 – 3 април 1966) получава прякора „пинин“ (хлапе). Специфичната добавка към фамилното му име дотолкова се сраства с личността на каросерийния майстор, че през 1961 г. става официална част от него, в резултат на специално издадения за целта президентски указ. От този момент Батиста, неговият син Серджо и всички останали наследници вече принадлежат към легендарната фамилия Пининфарина, гордост за световната столица на автомобилния стил – Торино.

Маестрото открива собствена работилница през 1930 г.на ул. „Корсо Трапани“ 107 в Торино, която в течение на няколко десетилетия се разраства до голяма фабрика. Той изпълнява ръководната функция на производител, стилист и инженер до смъртта си през пролетта на 1966 г., когато бизнесът е поет изцяло от неговия син.

Геният на италианския майстор в много отношения се оказва решаващ за световната автомобилна еволюция през последните, повече от 70 години. Голяма част от творбите на Пининфарина, като се започне от революционната Cisitalia от 1947 г.(настоящ експонат от музея за модерно изкуство в Ню Йорк) и се стигне до актуалните модели на Ferrari (чийто външен вид от 1952 г. ­­насам почти изцяло е поверен на Пининфарина) са осонвополагащи за световния автомобилен ред. През последните повече от пет десетилетия фирмата изстрелва в стратосферата на големите тиражи и престижните форуми още много други марки, като Alfa Romeo, Fiat, Peugeot, Rolls-Royce и дори Honda.

Учудващото е, че предпочитаните и специфични овални форми (с малки изключения), които неизменно съпътстват нейните перспективни модели още от годините преди Втората световна война, не само че не се поддават на моментните модни залитания (като геометричната инвазия от 60-те и 90-те години), но успяват винаги да изглеждат актуални, авангардни и интересни. Твърди се, че още в младежките си години Фарина е бил вдъхновен от формата на ексцентрично изваяните от вятъра снежни планински преспи, но той самият обяснява, че много често истинският източник на идеи е бил съвършеният силует на женското тяло.

Добрата обтекаемост в автомобилната форма е обект на изследване във фирмата още от средата на 30-те години, когато „капковидният“ силует занимава почти всички западни производители и не след дълго навлиза и в серийното производство. Серията прототипи, създадени от Фарина през този период, са предимно спортни коли, базирани на Lancia (1935 и 1937 г.), Alfa Romeo (1938 и 1940 г.), Fiat и други, част от които успешно се изявяват в класическото италианско рали Mille Miglia. Сред концепциите за семейни возила тази модна и в същото време функционална тенденция навлиза в началото на 60-те с перспективния модел Pininfarina-X (1960 г.). Незабравимата яйцевидна муцуна на „четириколесното“ е снабдена с три фара, но в името на по-добрата обтекаемост е лишена от предпазна броня (на нейно място са поставени само три хромирани „рогчета“, под всеки фар по едно). Конфигурацията на колелата също е необичайна – предно и задно, разположени в една ос, както при мотоциклетите, и две странични.

Изобщо идеите, с които фирмата „зарежда“ света на автомобилната индустрия, са стотици. Достатъчно е да споменем, че Pininfarina за първи път в Европа въвежда покритите под капаци фарове, налага понтонната (без изпъкнали калници) форма в серийното производство, въвежда вградените във вратите светлинни индикатори, допринася особено за безопасността на каросерията и чувствително подобряване на аеродинамиката, за първи път в света създава прототип с четири фара, комплектовани в два отделни блока (1951 г.), преди всички останали поставя чистачка на задното стъкло и т.н.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин