2022
Живко Горанов е висок 1,96 м, има три деца, обича да дава газ… И изминава по около 100 000 км всяка година. Всички тези фактори го превръщат в перфектния сътрудник на AUTO BILD България за дългосрочен тест на Škoda Scala G-Tec. Компактният модел на метан с 3-цилиндров, 1-литров турбодвигател е служебният автомобил на търговския представител на „Керхер“ в България. Живко е човекът, който изминава най-много километри във фирмата – и с него е по-добре да не общувате, ако нямате нужда от някакъв уред за почистване, защото невинните разговори обикновено прерастват в сделка за покупка…

„Когато разбрах какъв ще бъде новият ми служебен автомобил, отидох при шефа си и го попитах дали не съм сгафил нещо“, спомня си Живко. Още след първите няколко километра със Scala G-Tec обаче скептично настроеният спрямо трите цилиндъра и метановото задвижване бивш следовател разбира, че не е бил прав да се съмнява в качествата на машината – и отива да се извини на началника си и да му благодари за колата.
„Преди по-малко от 2 години изминавах 100 км за 5 лева, а сега – за 15!“, недоволства Живко – макар и горивото да е служебно
90-те конски сили под предния капак се оказват напълно достатъчни и дори се чувстват като значително повече, а 6-те предавки на прецизно превключващата ръчна трансмисия позволяват при кротко каране да шофирате от София до Бургас без зареждане. Когато изминава тази дистанция обаче, Живко предпочита да спре в Пазарджик, където допълва метан, за да кара до морския град с около 140 км/ч. „Оборудването включва всичко необходимо за моите нужди – автопилот, удобен подлакътник, радио с Bluetooth хендсфри.“


„Единственият по-сериозен проблем е модулът на системата за спешни повиквания“, разкрива специалистът по продажбите. Заради дефект в електрониката този модул осъществява без нужда автоматични спешни обаждания към номер 112. Преди смяната на дефектиралия компонент по гаранция поне веднъж седмично той се е задействал напълно неадекватно. В официалния сервиз поставят нов и оттогава случаите на „фалшиви аларми“ са значително по-редки – но не липсват. Вероятно по-високото заради метановите бутилки тегло е причина за смяната на спирачни дискове и накладки два пъти до този момент. Живко обаче се радва, че те не отнемат от пространството в товарния отсек.

Докато вади кашон на водоструйка от 467-литровия багажник, Горанов хвали удобните седалки – „с тях никога вече не ме боли кръстът, както при бившия ми служебен Rapid“. След това Живко влиза отзад, за да ми покаже, че и там мястото за едри българи като него е достатъчно. Обикновено на втория ред пътуват наследниците (3!) на Горанов – но единственото, което го притеснява при дългите семейни пътувания в Гърция (по 1200 км в посока), е липсата на по-голям резервоар за бензин. Неговият обем е само 9 литра – и в момента бордовият компютър отчита пробег на бензин едва 100 км, въпреки че резервоарът е пълен.

А как е понесъл интериорът ежедневната употреба и многото километри? Невероятно добре. Всъщност единственото износване е по скоростния лост. „Заради халката ми“ – сочи Живко пръста си. Вероятно именно заради това износване жена му е спокойна, когато го праща по командировки…

