2017
Липсва ли му нещо на този двигател? Ако се съди по шума – да . Ако се съди по външния вид – също. Липсата става ясно видима след отстраняване на пластмасовия капак с логото на VW от
двигателния блок, когато наяве се появи „голата истина“ . Три всмукателни тръби. Три инжектора. Три фланеца. Винаги само три …
Volkswagen твърдят, че в в трите цилиндъра все пак има смисъл – те тежат по-малкo, по-евтини са за производство, набират максимални обороти бързо като турбина и харчат гориво колкото три врабчета. Не може да се отрече, че в това има логика, но остава въпросът защо трицилиндровите мотори не са масово разпространени и сред останалите автомобилни производители?
Красиви моменти от теста. Колегите откриха, че автомобилът е подходящ за дълги пътувания и особено харесаха балансираното поведение на окачването му, удобните седалки, опростеното управление на навигацията и бдителния датчик за дъжд.
Масови бяха забележките на колегите към натрапчивия задвижващ агрегат с 64 к. с. на тестовото Роlо. „Моторът е твърде шумен и харчи много“, оплака се репортерът Алекс Корс и стана лош пророк … Към края на 100 000-километровия маратон бензиновият двигател гълташе средно близо по 9 л на 100 км – драстична стойност на фона на официалното обещание на VW от едва 5,9 л/100 км… И това ако не е разочарование! Какъв е смисълът човек да си купува трицилиндров автомобил?
Всъщност смисълът би трябвало да бъде точно в икономията на гориво, но … Още в самото начало на маратона бяхме изненадани неприятно от вялото поведение на 1 ,2-литровия мотор при движение в градски условия. Двигателят сякаш страдаше от перманентен недостиг на работен обем, вследствие на което, както отбелязва онлайн-редакторът Ралф Билфелд, „пoтeгля най-бавно от всички на светофара“. Трицилиндровото тестово Polo бе изпреварвано без усилие от четирицилиндрови модели като Nissan Micra например, разполагащи със същата мощност.
Лошият момент,в който се наложи Polo да бъде транспортиран от автомобил за пътна помощ, тъй като не пожела да запали. Причината бе повреда в гнездото на контактния ключ.
Субективното впечатление за тромавост се потвърди и от обективното измерване на стойностите на ускорението, което доказа, че тестовият екземпляр значително изостава от заводските характеристики – факт, който не на последно място се дължи и на „наднорменото“ му тегло вследствие на обилното допълнително оборудване. В същото време обаче, моторът често бодро набираше обороти при движение по магистрала, а включването на ограничителя на оборотите и най-високата предавка ставаше в момента, в който стрелката на скоростомера на малкия автомобил налижаваше 180 км/ч… Звучи доста впечатляващо, но с твърде оптимистична стойност, тъй като още при 130 км/ч стрелката показва с 5,4 % по-голяма скорост от действителната…
Polo явно го предпочита горещо. В един мразовит ден автомобилът остана неподвижен, тъй като педалът на съединителя беше замръзнал.
Volkswagen бяха проявили подобна щедрости и по отношение на оборудването, добавяйки към серийната комплектация на тестовото Роlо навигационна система, 14-цолови алуминиеви, джанти, електрозадвижване на задните стъкла, ESP и автоматичен климатик.
„Автомобилът е натъпкан с какво ли не, но няма светлини за мъгла“, оплакаха се някои колеги. Други пък отбелязаха 0тсъствието на задължителни елементи в серийното оборудване на много японски автомобили, изтъквайки като пример дистанционното заключване на багажника. По отношение на настройките на окачването обаче всичко си беше на мястото. Polo демонстрира комфортно и сигурно поведение и радваше изпитателите с добрата си управляемост на всякаква настилка и профил на пътя. За съжаление обаче работата на спирачната система не пожъна овации – при скорост 100 км/ч спирачннят път надхвърля доста 40-метровата граница, което е наистина мизерна стойност според съвременните критерии…
Необичайно противоречиви бяха оценките за качеството на изпълнението при изпитателното Polo. Според някои членове на редакцията автомобилът е истинска „пластмасова щайга“, но спopeд други малкият модел от Волфсбург е също толкова добре изпипан, колкото и „големия брат“ Golf. Похвали получиха многото места за съхранение на дребни предмети в купето, добият обзор, обширното вътрешно пространство и удобните седалки.
Автомобилът започна да ни подканя към рутинно посещение на сервиза изненадващо рано – надписът „Обслужване сега“ започна да мига на дисплея само след 15 655 изминати километра. Защо сега? Нали гъвкавата, интелигентна система за определяне на интервалите на сервизно обслужване „LongLife“ би трябвало да удължава периода за смяна на маслото и да щади както кесията на собственика, така и околната среда? Според VW между две задължителни обслужвания в сервиза автомобилът би трябвало да измине до 30 000 км, а и специалистът във фирмения сервиз изрази изненада: „Рядко се случва толкова ранно посещение.“ Участващото в нашия маратон Polo обаче за нищо на света не искаше да излезе от 15 000-километровия ритъм – единственото, което се променяше, бяха цените за обслужването.
За малък автомобил багажникът е достатъчно голям. Териотично той побира 270 л, а при сгънати седалки 1030 л. На практика багажникът е достатъчен за целия багаж през ваканцията.
Първия път платихме 91,49 евро, а следващите посещения в сервиза ни струваха между 247,42 и 364,90 евро… Ако трябва да погледнем позитивно на това и да дадем отговор на въпроса защо една смяна на масло трябва да струва колкото висококачествен DVD-плейър, то може би трябва да посочим, че това е така, защото служителите на сервиза ни мислят само доброта. Затова сипват чисто, напълно синтетично масло с цена на добре отлежало в дъбови бъчви малцово уиски… Всичко това е прекрасно, но дали е задължително? Именно този въпрос зададохме при четвъртото си посещение в сервиза. „Тъй като експлоатирате колата интензивно, по-добре е да я програмирате за фиксиран интервал на обслужване – така то ще ви излезе доста по-изгодно, най-малкото поради по-евтиното масло, което ще наливате.“ Е как да не ни е яд, че майсторът ни „светна“ на тази тънкост едва след 65 992 километра? И то само защото гo попитахме изрично? Според нас така не се гради доверие към фирмения сервиз…
Към онзи момент обаче нашето собствено отношение към „маратонското“ Polo отдавна беше охладняло. На километър 43 240 колежката Катрин Волф от спортната редакция бе принудена да спре в аварийната лента. Моторът бе загубил мощност, а лампичката на ESP бе започнала да мига също като надписа, предупреждаващ за влошени характеристики на отработените газове. След като участникът в теста бе транспортиран до сервиза с автомобил на пътна помощи подложен на анализ, причината за аварията на пътя се оказа повредена бобина за запалването на първия цилиндър.
Оттам-насетне маратонът се превърна в трайна криза. След една мразовита нощ Роlо-то не пожела да излезе от гаража (при пробег от 62 888 км) – в миналото ниските температури поразяваха само моделите с 1,0- и 1,4-литрови двигатели , но в конкретния случай студът бе сковал педала на съединителя. Неподвижно замръзналият педал се отдели от пода едва след енергично дръпване с ръка… Малко след тона започна да заяжда предавателната кутия.
В по-нататъшното си битие на тестов автомобил, многострадалното Polo постоянно боледуваше от нещо. Веднъж остави „на сухо“ един колега тъкмо в неделя сутрин, но след обяд изненадващо запали. Два дена по-късно по- следва аналогична неприятноест, при която моторът отново мълчеше като мъртъв – нито виеше, нито се давеше, нито кашляше… Нищо! Опитахме се да му помогнем с ток от един Ford Fiesta, но не постигнахме успех и в крайна сметка злощастното Polo трябваше да се повози на жълтия камион за втори път … Майсторите в сервиза установиха, че се е повредил електрическият превключвател в гнездото на контактния ключ, а от Volkswagen казаха, че били наясно с проблема и от юни 2003 г. монтирали подобрен превключвател…
Следващият проблем може да се сравни единствено с гол на собствен терен във футболен мач… Шегата настрана, но изпитателното Polo отново остана без сили именно на една бензиностанция в столицата на VW Волфсбург. Дисплеят ни информира, че нещо с отработените газове не е наред и трябва да посетим сервиза. После се включи и символът за електронния управляващ блок на двигателя. След многобройни лъжливи тревоги (контролните лампички за въздушните възглавници и за ESP) нещата отново станаха сериозни – този път не работеше катализаторът… В крайна сметка сервизът трябваше да го смени с нов безплатно в рамките на гаранцията след пробег от 92 622 километра. Дори последните метри на продължителното изпитание не минаха без проблеми – този път като капак на всичко отказаха да работят електрозадвижването на задното ляво стъкло и бобината за запалването на втория цилиндър…
Две спасителни акции на пътната помощ и две извънпланови посещения в сервиза в течение на по-малко от две години – не може да се каже, че с това Polo изживяхме много светли мигове! Ката логичното следствие от показаните в теста резултати Polo се нарежда на последно място в класацията по надеждност, измествайки оттам Peugeot 307 HDI.
Явно липсите в малкия Volkswagen не се изчерпват само с броя на цилиндрите на двигателя…
