2017
Не е добре да си автомобил в днешно време. Преди след пробег 100 000 км автомобилите получаваха хромирани значки на радиаторната решетка, а водачът украсяваше китката си с позлатен часовник. В днешно време обаче един автомобил с такъв пробег е нещо нaпълнo нормално. Да обиколи земното кълбо почти три пъти, това трябва да е по силите на всеки автомобил. Но често има проблеми. Нездравословната смес от претоварена електроника и икономии при производството отдавна е извършила пъкленото си дело. Много често и при VW. Автомобилите от Волфсбург са абонирани за последните места в класацията по надеждност на AUTO BILD, което е гротескно противоречие в успеха на марката на пазара.
Tiguan има право да тегли ремаркета с тегло до 2100 кг на сгъваемия си теглич. За него се доплащат 1540 лева. В случая превозваме един Opel Commodore GS от Франция към родината
Ако искаш да видиш VW на първите места трябва да преобърнеш таблицата наобратно. Така че Tiguan стартира в маратона с раница пълна с разочаронания. И то точно Tiguan. Един модел, който още при разработката бе подложен на страхотен натиск за икономии. За да може SUV-ът изобщо да се произвежда рентабилно в Германия, се наложи бившият шеф на марката Волфганг Бернхард да затегне всички кранчета по три пъти. И имаше успех: днес „дългокракият“ Golf е един от най-пчелившите модели на Volkswagen и има страхотен успех на пазара. В Германия вече са продадени 90 000 екземпляра, а в световен мащаб – 310 000. Всъщност този път ще тестваме една спестовна касичка? Прогнозиге не бяха благоприятни.
Снегорин: системата за двойно задвижване е по-скоро проста, но възможностите й са напълно достатъчни за повечето разходки
Интересното е, че малкият брат на Touareg не беше приет еуфорично от нашите редактори. Първите записки в бордния дневник гласят: ,,не е красив, но е добър“ или „напълно лишен от всякакъв чар“. Нека не се заблуждаваме: Tiguan категорично не е Джони Деп. Той е разумен, а не дързък. Но не е и артист. Още от пръв поглед виждаш това, което получаваш. Типичен Volkswagen. Добре премислен. Компактен. Практичен. Е, поне донякъде. Още от самото начало ни нервира високият товарен ръб. Който иска да товари тежки куфари трябва да има здрав кръст. Покривалото на багажника също не е перфектно. С цел икономия VW не монтират сгъваема щора, а преддагат на клиентите твърд капак като при Golf. И ако искате кучето ви дапътува с вас, капакът трябва да си остане у дома.
Иначе при пътуванията между Нордкап в Норвегия и Гибралтар той натрупва много похвали именно заради интериора си. Седалките също са страхотни: със спортни форми и много устойчиви. До края на теста те не промениха формата си. Задната седалка дори е регу-лируема по дължина, наклонът на облегалките също може да се настройва. Сгъването става много лесно, единственият недостатък е малкото стъпало което се образува в багажника. Така че желанието за икономии не си личи нито при седалките, още по-малко при изработката на целия интериор. Даже и след изминати 100 000 км нищо не тропа, нито една тапи-церия не се е откачила, качеството на материалите е убедително. Имаме само една препоръка: не купувайте бежов интериор като на тестовия автомобил. Само след 5 дни той ще изглежда така, че ще ви се доплаче.
Не е голям кораб, по-скоро пъргава ладия – това е Golf-ът сред SUV-овете. „Практичен, бърз, социално поносим“ – такъв е сполучливият коментар на един колега след пътуване из Дания
Купувачите на Tiguan обаче трябва да не пестят пари за една екстра, която лично аз доскоро смятах за излишна: адаптивното окачване, което при VW се нарича DDC. Въпреки 18-цоловите джанти комфортът на возене е изненадващо висок. Редакторът Ян Хорн споделя: „Страхотен автомобил за дълги пътувания. Благодарение на DDC“. Който не иска да инвестира допълнително, по-добре да си остане със серийните 17-цолови джанти. Защото с 18-цоловите колела Tiguan доста трополи при преминаване през кръпки по пътя. Може да си спестите и бензиновия двигател с мощност 170 к.с. (пазарен дял 8,7%). Той не е нито спортен, нито пъргав, но за сметка на това е лаком. И ако дори лекичко „понастъпите “ този TSI, може да видите как се движи: стрелката за нивото на горивото в резервоара. Почти пълно оборудване плюс двойно задвижване, плюс лоша аеродинамика – това означава не по-малко от 12, дори по-скоро 13 литра на дълъг път, което означава смехотворно малък пробег при резервоара с вместимост само 64 литра.
Версията Sport&Style включва алуминиеви джанти, дъги на покрива и затъмнени странични стъкла.
Това не доставя удоволствие, на всичкото отгоре предавателните числа не са подбрани подходящо. Нашата препоръка: Tiguan TDI, най-добре с мощност 140 к.с., той върви добре и не е толкова лаком (тестов разход 7,0 л/100 км). От техническа гледна точка TSI не си позволява никакви „издънки“. По време на целия тест двигателят се държа образцово. Зареждане, каране, зареждане, каране. И за десерт малка масло (2,5 литра за целия тест) – и нито едно непланирано посещение в сервиза. Преди разглобяването автомобилът беше в чудесно здраве, а вещото лице на DEKRA Гюнтер Шиле коментира състоянието на двигателя така: „Чудесна кондиция, сякаш е току-що разработен“.
Регулируеми надлъжно задни седалки, но твърде висок товарен ръб и стъпало на пода на багажника при сгънати седалки
В края на теста Tiguan демонстрира нормални следи от употреба – бяха сменени и три изгорели крушки. Това означава: оценка отличен 6 и 5-о място във вечната класация на AUTO BILD. Браво, VW! Но ако погледнем на нещата трезво: това си е един напълно нормален резултат от един продължителен тест, който би следвало да се очаква при автомобил с цена 80 000 лева. Или както се изрази колегата Кристиян Щайгер – леко язвително, трябва да признаем в последните си записки в бордния дневник: „Най-после един VW Tiguan е надежден колкото Kia Cee’d“
