В немския разговорен език подобни автомобили се наричат „понеделнишки“ – има се предвид неособено концентрираните след уикенда действия на работниците в автомобилните фирми. Французите пък назовават виновника за немарливостта поименно… Това е Жан-Люк – незнайният конвейерен воин, който произвежда „боклуци“, докато съзнанието му прави опит да се събуди на старта на новата седмица. За французите големите поражения, предизвикани от малки дефекти, са дело на Жан-Люк и на никой друг … Всичко това щеше да звучи доста смешно, ако не водеше до страшно неприятни последствия – по време на 100 000-километровия маратон на модела 307 Жан-Люк стана причина за възникване на два сериозни дефекта, които и в двата случая доведоха до ситуации, в които автомобилът и пътниците останаха беззащитни насред пътя и трябваше да разчитат на чужда помощ, за да се помръднат и милиметър. Между другото, прочутият филтър за твърди частици нямаше никаква вина за авариите…
Но да караме поред. Когато Peugeot 307 се появи за първи път на паркинга с тест-автомобили на AUTO BILD, почти всеки в редакцията почувства, че предстоят интересни събития, тъй като 307 определено надминаваше Golf по всички показатели. Вътрешното пространство е осезателно по-обширно от това на волфсбургския модел, и то до степен, в която човек си задава въпроса дали седи в автомобил от компактния клас… „Изключително просторен, предлагащ много място и в багажника – чудесен автомобил за дълги пътувания“, такава е оценката на редактора Дитер Родац. Похвалени бяха и многобройните места за съхраняване на дребни предмети в купето, четливите контролни уреди и логичната подредба на приборите за управление на отделните системи на арматурното табло.
Тотална авария на турбокомпресора – валът на компресорното колело е счупен и една от лопатките е силно деформирана. Резултатът е силен шум и нулево действие.
От друга страна обаче, новият, по-голям формат не се оказа по вкуса на всеки. „Каква е ползата от подобни размери на каросерията, след като именно поради тях 307 не предлага добър обзор, страдайки от тази характерна за вановете слабост“, оплаква се редакторът на теста Манфред Клангвалд. И е прав, защото водачът трудно може да определи къде свършва автомобила отпред, седейки зад извънредно косо разположеното челно стъкло, което е и причина за доста бързото загряване на вътрешното пространство през лятото.
Големият заден капак улеснява товаренето, а багажникът е изключително просторен Облегалките на сгънатите задни седалки обаче не са в една равнина с пода, а имат лек наклон нагоре.
Необичайно спорна е и оценката за седалките – за едни те са „подходящи за пътуване на дълги разстояния без опасност от схващане и предлагат достатъчна странична опора в областта на бедрата“, а за други са „ужас – прекалено твърди и доста неудобни като наклон. Дразнещо е регулирането на облегалките под натиска на пружинен механизъм“. Не е ясно дали за седалките на автомобил,
германска марка, мненията биха придобили подобен остър субективен характер, но е факт, че твърдостта и видът на тапицериите на Peugeot 307 в учудващо голяма степен допада на вкусовете на германския потребител.
Според измерванията лаковото покритие е дебело нанесено и издържа без проблеми на изпитанията в маратонския тест.
Същото важи и за настройката на ходовата част – достатъчно стегнато за бързо шофиране по аутобан, но и достатъчно комфортно за дълъг път окачване. Именно комфортът на возене допринася значително за приятното впечатление от пътуването с Peugeot 307, макар отчетливото потропване при движение по лоша пътна настилка да дразни донякъде изискания слух. Тази слабост обаче определено не предизвиква загадки, тъй като със сигурност може да се отстрани с по-добро изолиране на каросерията от елементите на ходовата част.
Никой не желае да му се случва това. 307 HDi трябваше да бъде извозван от Пътна помощ два пъти по време на маратонския тест. Неприятен резултат.
Истински загадъчните явления в 307 са възникващите от време на време необясними капризи на електрониката – неизменното забавяне в задействането на светлинния клаксон, еднократно оповестеното на дисплея съобщение „излизане на ESP системата от строя“ и двукратната стачка на мигачите. Виновен за всички тези мистерии естествено е Жан-Люк…
Изглежда обаче френският нехранимайко бе пропуснал да си направи лоша шега с двигателя, защото 2,0-литровият Hdi мотор (предпочитана версия в много от моделите на Peugeot/Citroёn) се хареса на всички с дискретния си звук и много балансирания си маниер на работа. Както отбеляза в дневника си за тестове репортерът Алекс Коре: „Мога да разговарям спокойно, без да викам, дори при скорост на движение от 180 км/ч.“ Няма никаква база за сравнение с бръмчащите TDI на VW и Audi, но пък именно снабдените с такъв двигател автомобили по автомагистралата задминаваха без усилия 307, който не можеше да достигне дори обявената от производителя максимална скорост от 191 км/ч. Недостигът на мощност се потвърди и на професионалния изпитателен стенд, който установи 101 вместо обещаните от заводските данни 107 к.с. „Все пак тази стойност се намира в рамките на допустимия от закона толеранс от пет процента“, отбеляза смутено германският вносител на Peugeot в Заарбрюкен. Според нас това оправдание звучи също толкова неубедително, колкото и двигателят – турбодизел без „хъс“ е като футбол без голове… За какво му е на човек да си купува HDi? Може би, за да спести средства, изминавайки огромни годишни пробези? Едва ли, защото точно по отношение на разхода на гориво Peugeot разочарова още веднъж, поглъщайки средно почти осем литра на всеки 100 километра. Не отричаме, че по време на маратонския тест автомобилът беше сериозно пришпорван, но в същите тези условия други дизели харчат по-малко.
Не отричаме също така, че последните си нямат (покачващ разхода на гориво с няколко десети от литъра) филтър за твърди частици, който предизвикваше нашето любопитство по отношение на всекидневната му експлоатация. Дълго време от „чистача в ауспуха“ не се чуваше нищо – 307 вървеше ли вървеше, докато на 66 899-ия километър дисплеят на арматурното табло предупреди „Минимално ниво на добавката към дизеловото гориво“… Толкова рано?
Нали според инструкцията за експлоатацията, доливане от „вълшебната добавка е необходимо едва след пробег от 80 000 километра? Официалните фактори в Peugeot не разполагаха с разумно обяснение на този феномен. Да не би пък в завода да е било заредено по-малко количество от добавката? Пак чухме името на Жан-Люк…
Ние не посмяхме да пренебрегваме подканата на дисплея (независимо че не бяхме достигнали пробег от 80 000 километра) и се отправихме прилежно към сервиза. Неприятното в случая беше това, че там не разполагаха с резервен филтър, но пък получихме указание да продължим експлоатацията на автомобила, без да се притесняваме за каквото и да било…
Продължете на следващата страница
