100 000 км с Opel Vecrta 2.2 16V: забележително надежден


27
февр.
2018

Надеждността на партньора е едно от условията, които са в основата на всяка щастлива връзка. Доверието е необходимо както в отношенията между хората, така и при пътуването със самолет например. Разбира се, всеки би желал да притежава и надежден личен автомобил, на който да може да се довери изцяло. С всичко това несъмнено повтаряме стари истини, но може би е добре да си ги припомним отново – ако съдим по последните две поколения на представителя на Opel в средния автомобилен клас, напоследък доверието и надеждността изглежда бяха позабравени…

Автомобилите с име Vectra се опитват да привлекат пътници на борда си още от 1988 г., но през всичките тези години повечето пасажери като че ли предпочитаха полетите с Passat или Mondeo. Причините за това могат да се открият в резултатите от досегашните ни продължителни тестове. През 1991 г. първата Vectra (популярна с традиционното за Opel буквено означение „А“) така и не успя да се измъкне от мрежата на досадните повреди и късаше нервите ни с многобройни дребни дефекти. Нейната наследница Vectra В, с която се срещнахме през 1998 г., създаваше по-солидно впечатление, но също не можеше да се нарече непоклатима…

И ето че на 28 февруари миналата година в началото на пистата на 100 000-километровия продължителен полет застана представител на третото поколение на модела в лицето на Vectra 2.2 16V. Задачата пред нея бе преминал през продължителния тест на AUTO BILD досега, не е предизвиквал толкова много овации и толкова малко оплаквания. Ако продължим с въздухоплавателната метафора, би следвало да кажем, че 101 005-километровият полет с големия Opel ни се стори като кратко пътуване по вътрешните линии. При това в бизнес класата…

Не открихме никакви слабости при окончателното разглобяване на Vectra, ние се чувстваме длъжни да препоръчаме тази машина за далечни полети, подходяща за превоз на VIP пасажери от клас „сенатор“. А защо просто да не цитираме колегата Лоренц Бургман, който отбеляза в бордовия дневник следното: „комфортна лимузина за дълги пътувания – с нещо ми напомня за стария Opel Senator „.

Образцов багажник – голям (500 л), с гладки стени и под, старателно облицован с устойчиви на износване материали. Освен всичко останало, обемът му може да бъде увеличен с помощта на сгъващите се седалки.

Комфортът си е комфорт, но Vectra С успя да покори сърцата на екипа, който я тестваше, преди всичко с безупречната си изработка и високото си качество. Достатъчно е да се види радващото душата на изпитателя съвършено консервиране на каросерията, за да стане веднага ясно защо в Opel говорят за ръжда само в минало време… В същото време обаче комфортът на борда не бива и да се подценява, тъй като до края на маратона не само не бяха постъпили оплаквания по този повод, а още на 54 000-ия километър колега та Инго Рьорш бе направил следния комплимент: „Красиво арматурно табло, добра изработка, придаваща на автомобила вид на представител на горния сегмент на средния клас.“

Vectra до края на теста не промени впечатлението ни, че е солиден автомобил. Нищо в него не потропваше и не подрънкваше дори на финала, когато едва ли някой би познал, че пробегът е достигнал 100 000 километра. Трябва да признаем, че не ни се случва често да изричаме такива похвали, но Vectra наистина ги заслужава.

Дългите интервали за сервизно обслужване говорят, че и производителят има доверие в собствения си продукт, тъй като посещение в сервиза се налага само веднъж на 30 000 километра, а запалителните свещи издържат цели 120 000 километра.

Двигателят с обем 2,2 л и четири клапана на цилиндър спечели много приятели сред редакторите с чевръстия маниер, с който поглъщаше километър след километър. Моторът предизвикваше удивление всеки път, когато се налагаше да се преодоляват скоростни отсечки по магистрала. „Работи уверено и равномерно, похвали го редакторът Бозо Фуркес, насочвайки вниманието върху ефикасната шумоизолация на Vectra, която вече се възприема ката еталон за автомобилите от средния клас. Естествено, тази „тиха революция“ постоянно подлъгваше колегите да дават малка повече газ от необходимото и също толкова естествено, моторът 2.2 16V изискваше известно доплащане за това поведение на водачите.

Разходът обаче трудно може да помрачи положителната обща картина, добила окончателен вид благодарение на простора в купето и много до бре настроеното окачване. Матпас Мьоч от новинарския отдел възторжено сподели: „Страхотно! Вози гладко дари по отвратителен едър паваж.“ Спокойствието на Vectra не успяха да нарушат нито бързите завои по магистралите, нито разбитата настилка на полските пътища. Много приятно впечатление прави фактът, че във времена, в които много производители стават жертва на спортната мания и произвеждат автомобили с все по-стегнати Ходови части, Opel предлагат един твърде приятен и комфортен компромис.

Гуменото покритие на бутона за отключване не издържа честото натискане.

Разбира се, и този „примерен ученик“ не бе пощаден от критика. Като червена нишка през дневника на теста преминават оплакванията от работата на мигачите и чистачките, с които човек дълго трябва да свиква, както и от прекалената бдителност на централно заключване. Работата е в това, че във Vectra лостчетата на мигачите и чистачките не действат по класическия (и добър) начин с прещракване, а с електронни контактни елементи, които създават проблеми на доста водачи. При лостчето за мигачите няма достатъчно добро разграничаване между лекото докосване (за три присветвания при изпреварване) и по-силното натискане за продължително включване, в резултат на което се получава явлението „блуждаещ мигач“. Например искате да изпреварите, но вместо краткото, включвате постоянното мигане, после се опитвате да го изключите, но всъщност задействате десния мигач, след това – пак левия и т.н. При сигнализирането настъпва истински хаос, а останалите участници в движението започват дави гледат странно… Да не говорим, че подобно „безразборно“ боравене с пътепоказателните светлини по принцип е наказуемо според всеки закон за движение по пътищата… Хубавото е в това, че в Opel осъзнаха тези недомислия и реагираха, като разграничиха по-ясно отделните функции.

От корекции определено се нуждаеше и начинът на работа на централното заключване. С цел да се предотвратят дръзки грабежи на светофари или на бензиностанции, първото натискане на дистанционното устройство отваряше само вратата на водача – за отварянето на останалите врати, капачката на резервоара и капака на багажника бутоните върху контактния ключ трябва да се натискат допълнително. По този повод Манфред Клангвалд бе предположил твърде сполучливо, че, Vectra сигурно е правена специално за търговци на диаманти“. Opel са осъзнали грешката си и при автомобилите от по-новите серии действието на централното заключване може да се програмира и не толкова строго.

Освен стези електронни „номера“ на 40 750-ия километър Vectra ни обезпокои и с внезапно появилия се шум от колелата при движение. С изненада установихме, че причината е в гумите – също както и при теста на Vectra В. Разликата бе единствено в това, че тогава източниците на неприятния звук бяха с марка Continental, а този път – Bridgestone Turanza ER 30. Проблемът се решава със смяна на гумите – звучи странно, но е факт…

Малко преди края на маратона се появи още един полтъргайст. Този път потропващите шумове идваха от предния мост, а виновникът се оказа износен ябълковиден шарнир на десния носач. Естествено, носачьт бе сменен в рамките на гаранцията в сервиза на Opel. В подобни случаи бихме препоръчали и подмяната на неговия колега от другата страна, тъй като в близко бъдеще най-вероятно „ще се чуе и неговият глас“. Според Opel тази повреда в окачването е изолиран случай и ние сме…, склонни да повярваме, тъй като нашите читатели не съобщават за чести повреди от този род. Не трябва да се забравя обаче, че в нормални условия тази повреда вече няма да се покрива от гаранцията, тъй като 90-те хиляди километра вероятно ще бъдат изминати за много по-дълъг период от време, отколкото в маратонския тест…

Въпреки всички тези дреболии обаче, дори и след финалното му разглобяване, ние все още сме учудени от забележително успешното представяне на автомобила с регистрационен номер GG-VV 871. Ако през февруари 2003 г. някой ни беше казал, че това поколение на Vectra ще се превърне в нов еталон за качество сред преминалите през тестовия маратон автомобили, само щяхме да поклатим недоверчиво глави. Година и половина по-късно ние вече знаем достатъчно, за да стигнем до убеждението, че фирмата от Рюселсхайм отново заслужава стария си рекламен слоган: „Opel – надеждният автомобил“…

Убедително качество навсякъде

Продължителният тест на Vectra е красноречив пример за това, как един производител може малко по малко да възвърне загубеното доверие в своите продукти. Рецептата на шефовете в Рюселсхайм явно е била „да оставим инженерите да творят и да не питаме всеки път счетоводителите“. Въпросът с качеството вече е решен. Лошо впечатление при демонтажа на правиха само набраздените при износването си задни спирачни дискове,които обаче бяха спирали надеждно цели 101 005 км. В близко бъдеще вероятно ще се наложи подмяна и на левия преден триъгьлен носач – в сервиза определено щяха да постъпят по-разумно, ако го бяха сменили заедно с десния на 89 233-ия километър. Като цяло техниката на Vectra се справи уверено по време на теста.

 

Още по темата

Card image cap
Skoda Kodiaq: чешкият Tiguan

11
юли
2016

През есента на 2016 г. Skoda ще представи официално Kodiaq. AUTO BILD вече успя да изпробва новия SUV – ето първите ни впечатления от него!

Card image cap
Тест на Jeep Compass 2.0 MultiJet: компактният катерач

29
юли
2017

Jeep се включва в популярния клас на Tiguan и за целта използва името Compass. AUTO BILD успя да изпробва новия модел

Card image cap

В последния брой:

Архив >