2017
8 януари 2010 година бе леденостуден, облачен ден. Предната вечер бе валял сняг. Opel трябваше да извика 21 200 Insignia обратно в сервизите, а шефът на Opel Хане Демант бе уволнен. Под ръководството на наследника му Ник Райли задуха друг вятър. Има и по-спокойни дни от онзи петък, когато в редакцията ни се появи Insignia Sports Tourer, за да стартираме продължителния тест. Този автомобил носеше надеждата, променяше традициите на Opel при производството на комбита и вървеше заедно с обещанието: „Най -добрият Opel, който сме произвеждали някога“ – кога за последен път е било обръщано толкова много внимание на германски автомобил? Дизайнът в новия стил на марката допадна на всички. Комби концепцията – не толкова, най-вече на фона на предишните Caravan, при които големият багажник бе винаги на първо място.
Sports Tourer безспорно е много красив. Дори и в Тоскана, където всички автомобили изглеждат още по-хубави
„Багажникът и дългият товарен ръб са като лоша шега“, ядосваше се още в самото начало координаторът на тестовите ни автомобили Гунар Хайш. Като това бе комбинирано с лош обзор назад и заден капак, чиято масивна конструкция напомняше на отварящата се предна част на ферибот. След 19 341 километра редакторът Роланд Бунке се нуждаеше от помощ с „кабели“, за да стартира двигателя – акумулаторът бе изтощен! През нощта неизвестни консуматори го бяха „изсмукали“. Като решение на проблема през юни 2010 година от Opel ъпгрейднаха автомобила с нов софтуер. Но той не отстрани напълно проблемите с електрониката. Понякога на дисплея се появяваше съобщение за грешка („проверете амортисьорите“), подгряването на седалките не работеше при минус 1 градуса температура, а радионавигационната система „забиваше “ и „тръгваше “ отново чак след 6 часа.
Sports Tourer пред завода на Opel в Бохум.
Като цяло обаче електронният пътеводител ни хареса – с приличната си графика и смислените препоръки за заобикаляне на задръстванията. Акцент в интериора, който донякъде оправдава премиум-претенциите на Opel. Успяхме да свикнем и с „авиационния кокпит“ (около 50 бутона), но не и с твърдата пластмаса и евтините на вид превключватели и бутони. „Не галят пръстите, не превключват стабилно“, оплакваше се тестовият редактор Беренд Зандере, според когото Insignia Sports Tourer бе „най-хубавият Opel от 1970 година насам“. След 1500 километра въодушевлението му бе охладняло: „Който очаква нискобюджетна Серия 5, ще остане разачарован“. Оценките зависеха от типа на пътуването: City? No. Autobahn? Go. При движение из града задвижването изглеждаше поостаряло, а при икономичната версия „Ecoflex“ – и с прекалено дълги предавателни числа.
Всеки ще заобича тези седалки
„Звучи като трактор“, бяха оценките на ръмжащия дизел, който освен това често загасваше при потегляне или се бореше в дълбоката си турбодупка. При трансмисията не ни допадна непрецизното превключване на предавките и големият „скок“ на оборотите между първа и втора предавка. От друга страна, при движение извън града Ecoflex двигателят се развихряше. „Фантастичният автомобил за дълги пътувания“ развиваше 235 км/ч според километража и с едно зареждане на резервоара от 70 литра изминаваше много дълги разстояния – и освен това демонстрира висока икономичност от средно 7,4 литра по време на целия тест от 100 000 километра. „Простo е невъзможно да изгорите повече от 8 л/100 километра дoри и с дълги етапи с пълна газ“, удивляваше се колегата Карл-Петер Алмщад. При дълги пътувания изключително добро впечатление ни направиха и седалките, които с пълно право имат награда за изпълнението си.
Капак като на ферибот, изпъкналият ръб цапа крачолите
Климатичната инсталация също работеше надеждно, след като бяхме разгадали малката й тайна: трябва да нагласите 24 градуса, за да получите 21. Подразнн ни и фактът, че с при всяко изключване на двигателя направените настройки просто изчезваха, например на окачването „Flex-Ride“. Тази система с адаптивни амортисьори не допадна на всички редактори. По-агресивните водачи се кълняха в настройката Sport, но за миозина тя бе прекалено твърда, а пък Tour – прекалено мека. „Заигравки“, бе мнението на редактора Юрген фон Госен. „Нищо не може да замени едно хармонично настроено окачване.“ В същото време Opel се оказа много качествен и надежден – което се потвърди и при разглобяването на Sports Tourer на съставните му часrи в края на теста. Абсолютно никакно нзносване на двигателя, трансмасията и окачването, никаква ръжда. По това време Ник Райли вече не работеше за Opel, но неговия наследник Фридрих-Карл Щраке го чака много работа.
Смяна на накладките на задните спирачки
