100 000 км с MINI Cooper: сляпа ли е любовта?

Mini е истински феномен! Въпреки доста високата си цена, симпатичното джудже на BMW се радва на небивал пазарен успех. По време на тестовия маратон обаче, Mini нерядко ни късаше сърцето...


21
дек.
2017

Текстът е публикуван в сп. AUTO BILD България през 2005 г.

„Is it love?“ На 8 септември 2001 г. ВМW поставиха за първи път интимния въпрос „Любов ли е това?“ на многобройните фенове на Mini. И до днес получиха около 700 000 утвърдителни отговора… Какво по-голямо доказателство за любовта към малкия автомобил?

Тези респектиращи резултати бяха изненада не само за нас, не само защото рядко се случва „римейк“ на култово класическо произведение от този ранг да бъде толкова сполучлив и успешен, а и защото триумфалното шествие на дребосъка продължава… Само през първите осем месеца на 2005 г. са продадени с 13,3 % повече Mini от същия период на предходната година, а междувременно продукцията с марка Mini достигна 15 % от общия брой продажби на баварския концерн. Вместо заплануваните първоначално 100 000 бройки годишно, сега от конвейера слизат почти двойно по-голямо количество… И това ако не е признание в любов!

При изправена задна седалка багажникът побира едва 150 л. Това обаче може да се прости по-лесно на Mini, отколкото ръждата по скобата на ключалката на задния капак

При това отношенията между ВМW и Mini в началото далеч не бяха блестящи. След драматичната и скъпоструваща афера с „майката“ Rover, през 2000 г. баварците се разделиха с „английския пациент“, но си запазиха родителските права върху дребосъка. Трябва да се отбележи, че по онова време Mini съвсем не беше днешният привлекателен бестселър. Макар в периода от 1959 до началото на октомври 2000 г. култовият малчо беше замаял главите на над 5 ,3 милиона клиенти, в техническо отношение автомобилът бе точно толкова пригоден за XXI в., колкото и добрият стар парен локомотив… В края на краищата обаче последва нещо, което никой не би дръзнал да очаква – произвежданото в Оксфорд второ поколение на легендарния модел успя да възпламени истинска Мini-мания, която по нищо не отстъпва на шеметния успех на оригиналния модел през 60-те години на миналия век.

Поради всички тези причини, желанието ни да узнаем дали любовта от пръв поглед ще издържи на предизвикателствата на нелекото съпружеско ежедневие бе напълно естествено. „Брачният съюз“ за съвместно изминаване на 100 000 км беше сключен в редакцията на AUTO BILD на 9.10.2003 г. „Докато смъртта, пардон, разглобяването ни раздели „…

Автомобил, с който можеш да се покажеш навсякъде. Mini Cooper демонстрира добър вкус дори в свръхлуксозна атмосфера

Секси одеждите на новопоявилия се на редакционния паркинг Cooper предизвикаха учестен пулс не само сред дамите… Комбинация като тази между металика „Hyper Blue“, хромираните украшения на броните и кокетната шапчица и ръкавици (както повеляват традициите, покривът и корпусите на страничните огледала са боядисани в бяло) в днешно време наистина не се среща под път и над път… И макар Cooper да струваше ,,гол-голеничък“ доста нескромните 16 500 евро, борбата за благоволението на англичанина започна веднага.

„Благодарности, BMW! Mini е от редкия вид автомобили, който може да ме накара да се ухиля до уши дори в ранно и дъждовно понеделнишко утро.“ Явно колегата Манфред Клангвалд се беше влюбил още при първото пътуване с предизвикателния мъник… И нищо чудно, защото чудесната маневреност , сравнимото с това на картинг поведение на пътя и неподправеният цялостен чар, излъчващ се от англичанина, превърнаха Mini в силно желан спътник в служебните пътувания.

В търсене на невидимото – поглед с ендоскоп поглеждаме в най-скритите гънки и кухини на Mini. Всичко това се записва от миникамера

В този момент все още никой не се смущаваше от факта, че още от самото начало облицовките в интериора на дребосъка скърцаха и потропваха. Никой не се притесняваше и от ретропревключвателите върху централната конзола на арматурното табло, които без спорно изглеждат чудесно, но са доста трудни за налучкване дори на светло. Явно снизхождение бе проявявано дори спрямо „уютната“ теснотия на задните седалки и в багажното пространство – очевидно това бе напълно достатъчно за силно притиснатите една в друга две влюбени души…

Прегрешенията на Mini се прощават лесно. Поне в началото…

Любовта наистина е сляпа – едва ли може да се очаква, че някои ще се разсърди на новото си гадже затова, че не е затворило пастата за зъби… Но така е само в началото. След известно време първоначалните силни сърдечни трепети преминават, сивото ежедневие се завръща и идва моментът, в който дори и малките несъвършенства на партньора започват да ти лазят по нервите. Така стана и при нашата връзка с чаровния Mini Cooper. Първият досаден дефект бе охлабването на механизма за регулиране на волана на височина – той вече можеше да се мести свободно нагоре-надолу без да е необходимо да се освобождава фиксаторът. Въпреки че проявата на известна гъвкавост от страна на партньорите в една връзка по принцип е предимство, според нас тази „връзка“ вече се бе охлабила над допустимите граници и при километър 9194 изискахме инсталирането на нов фиксиращ механизъм.

Източник на неприятни дразнения бяха и механизмите за затваряне на стъклата и на подвижния люк на покрива, които нерядко се задействаха безпричинно и осигуряваха допълнителна вентилация, от която никой не се нуждаеше. Според BMW този феномен се дължи на случайно натискане на бутона на дистанционното управление в джоба на водача и междувременно отстраниха възможността подобно нещо да се случва.

През зимата страстта продължи да охладнява, защото Mini се превърна в същинско „дрънкало“, което при температури около нулата недоволстваше с шумно тропане и скърцане. „Mini трака по-силно от италиански автомобил от 70-те години“ – така редакторката Маргрет Хуко описа фалшивите музикални изпълнения на Mini, към които с времето се включиха и седалките под такта на монотонното почукване на чистачките по предната странична колона. Предавателният механизъм пък започна да капризничи като оперна примадона…

През зимата тракащите звуци в Mini се усилваха драматично

До първия голям скандал стигнахме една година след началото на любовната ни връзка с Mini Cooper – досадно виещата предавателна кутия стана нетърпимо опърничава, а задната скорост категорично блокира. Малка преди достигането на границата от 70 000 км , трансмисията трябваше да бъде подменена с нова, което е истински удар под кръста – обикновено при такъв пробег двегодишната гаранция на BMW вече е изтекла и собственикът трябва да бръкне дълбоко в джоба си… Официално обаче баварците обещават да бъдат сговорчиви по отношение на разходите за този тип ремонти , така че остава да се надяваме , че и сервизните служби са запознати с това обещание. Още повече, че новата скоростна кутия отново започна да заяжда след относително кратко време – радикално решение на проблема има едва при моделите с дата на производство след 2004 г., когато BMW подмениха английската предавателна кутия с тази на германците от Getrag.

От този инцидент до края на теста отношенията между редакционния екип и Mini останаха обтегнати . BMW обаче не се чувстваха отговорни за търканията: „Стандартите за качество в завода в Лайпциг (където се произвежда „тройката“, бел. ред.) и този в Оксфорд са абсолютно аналогични и ние сме доволни от тяхното изпълнение“, твърди шефът на пласмента в Мюнхен Кай Зеглер. В същото време обаче подочухме, че в Мюнхен вече са били предприемани „различни мерки“ за отстраняване на тропането, което едва ли би се случило, ако подобен проблем не съществуваше…

На подобен пленителен поглед е способно единствено Mini. Всъщност заслужава си да го обичаме…

Отношенията между Mini и читателите на AUTO BILD също невинаги съответстват на атмосферата в щастливите семейства. До нас достигат сведеmm за сериозни повреди в конструкцията на седалките, за падащи елементи от облицовките на интериора и дори за появата на ръжда – все явления, които нямат нищо общо с обичайното за ВМW качество.

На бразилския двигател не му постига темперамент

И двигателят е лишен от типичния за BMW спортен дух. Макар 1,6-литровият четирицилиндров агрегат на тестовия Cooper да разполага с многообещаващите 115 к.с., ние така и не можахме да почувстваме проява на някакъв огнен темперамент. Бразилският произход явно също не помага в това отношение – произвежданият в съвместно предприятие на BMW и Chrysler мотор с чугунен блок се нуждае от сериозни обороти, за да напомни за жизнеността на карнавала в Рио. Неприятното в случая е това, че в зоната на високите обороти нещата се подобряват, но и оскъпяват значително – в продължение на двете години, които прекара с нас, Mini изразходваше средно 10,3 л на всеки 100 км. В този автомобилен клас има модели с далеч по-скромен апетит…

И на далеч по-скромни цени. Натъпканият догоре с всички удобства тестов Mini Cooper струваше 25 140 евро (ценово ниво март 2003 г.), което съвсем не е изключение – според статистиката феновете на Mini инвестират средно 4000 евро за допълнително обзавеждане, а средната цена на купените Mini в Германия възлиза на около 21 000 евро.

Изглежда любовта води не само да слепота… Учени-невролози от университета в Лондон са установили, че зоните на мозъка, засягащи паметта, страховите усещания и решенията на проблемите
остават неизползвани в състояние на любовно опиянение. Ясно е, че в подобно състояние е доста лесно да се каже „да“…

Равносметката от теста показва, че нивото на BMW още не е достигнато

Ще може ли Mini да защити техническото ниво на престижната баварска автомобилна марка в качеството си на девети участник от страна на ВМW в продължителния тест на AUTO BILD? Крайният резултат показа, че за съжаление това не е съвсем по силите му. Докато двигателят се представя изненадващо добре, сменената още при пробег от 69 669 км поради проблеми при превключване на предавките скоростна кутия ни изнерви още веднъж с появата на сходни проблеми и малка преди завършване на теста. Причината се оказа във видимото износване на превключвателните вилки, както и в разбитите първичен вал и предавателно звено. Явно при избора на тази трансмисия BMW са допуснали сериозно недоглеждане. Също така разбити се оказаха шарнирните връзки и лагерите на чистачките. Силното замърсяване с масло на мотора и периферните агрегати затрудни заключителните контролни прегледи. Смущаващи бяха и непрекъснатите тропаrци звуци по време на теста.

Погледът с ендоскоп я кухините показва, че антикорозионната защита е наред. Защитата на пода също не дава шанс на ръждата.

Изненада! Крайният шумозаглушител демонстрира ръжда в напреднал стадий именно върху защитената си от пода на автомобила (горна) страна

 

Частите на петстепенната механична предавателна кутия (горе) не издържат продължително време на натовареното в MIni. Долната част на кормилната конзола (вляво) се повреди скоро след началото на теста

 

Още по темата

Card image cap
Kia Niro: Интелигентна алтернатива на дизела

26
авг.
2016

В момента на дизеловите агрегати не им е лесно. Затова и нашето алтернативно предложение: хибриден модел на Kia

Card image cap
Този Stelvio е вкусен

11
юли
2017

Да, това е истинска Alfa! Stelvio е първият SUV на марката, като с дължината си от 4,69 м предизвиква BMW X3

Card image cap
Audi TT RS срещу Corvette: Тийнейджърска мечта срещу стар рокер…

19
ян.
2017

Германска перфектност или дива американска мускулатура? В дуела на спортните коли един срещу друг се изправят два напълно различни модела. Но кой от двата е по-добрият?

Card image cap

В последния брой:

Архив >