Тест » 100 000 км с Hyundai Santa Fe: голямо представление, дребни проблеми (ТЕСТ)

100 000 км с Hyundai Santa Fe: голямо представление, дребни проблеми (ТЕСТ)

0108
2022

ПОДОБНИ КОЛЕГИ има всеки един от нас. Спокойни типове, които не се набиват на очи. Такива, които не се бутат най-отпред, а работят на заден план тихо и ефективно. Които не вдигат шум около себе си. Именно един такъв постъпи на работа при нас през юли 2019 г.: Hyundai Santa Fe. Въпреки че премиерата му бе само година преди това, той веднага ни се стори стар познайник. Един такъв представителен. С дължина от 4,77 метра и широчина от 1,89 метра шефът на тестващите Гералд Чайка го счете за „удобно голям“ в града. Извън населените места усещането за големия „мечок“ също присъстваше. С притежаващия голям максимален въртящ момент 2,2-литров дизелов агрегат и нежно работещата 8-степенна автоматична трансмисия Santa Fe ни канеше на спокойни пътешествия. Двигателят демонстрираше характер на човек от Северна Германия: в началото малко шумен, а след известно време спокоен и мощен. Освен това и пестелив. При темпо 140 км/ч 2-тонният автомобил се задоволяваше със 7 л/100 км. Колегата Мартин Пуц отбеляза „внушителната уютност на едно старо Mitsubishi Pajero“ след няколко командировки с големия „кореец“.

Santa Fe има впечатляващ вид. Уверен и благороден, но без да се изтъква – приятен

Поглед върху средния разход на гориво през време на целия продължителен тест – 8,5 литра. Това показва, че доста от колегите са бързали и са доближавали стрелката на скоростомера до темпо 200 км/ч. Въпреки голямата челна повърхност вдигането на такива скорости не е проблем – стига, разбира се, да е сухо. Както и при други модели от концерна, тук моторчето на стъклочистачките е прекалено бавно за германските магистрали – особено ако се движите с над 160 км/ч. Но дори и удобните и широки кресла, както и индиректното управление не могат да скрият характера на „добродушния спътник за дълги разстояния“, както го нарече в дневника колегата Манфред Клангвалд. Управлението на кокпита според него бе „не модерно, а познатото старо“. Може би се дължи на факта, че преди фейслифта най-новото поколение от системи все още не бе навлязло в Santa Fe. Навигацията изостава от модерните устройства по отношение на управлението и изображението.

От самото начало оформлението и функционалността на кокпита изглеждаха стари като асистиращите

Системата за гласови команди не бе съвършена, а системата за разпознаване на пътни знаци си позволяваше сериозни грешки и загуби доверието ни. Най-добрата функция на нервния асистент за запазване на пътната лента бе възможността за изключване от волана. Имаше и доста различни мнения относно оформлението на вътрешното пространство. Докато главният редактор на AUTO BILD Германия Том Дрекслер говореше за „ужасни цветове в интериора“, колегата Дирк Бранке се наслаждаваше на „вкуса и стила на борда“. По отношение на безупречното управление на кокпита обаче имаше единодушие. Автомобил, който не трябва първоначално да бъде разучаван. Похвали имаше за щедрото предлагано място и за гъвкавия багажник. Дали ще пътувате петима, или на борда ще бъде цялото фотооборудване, Santa Fe уверено побира всичко.

Широки и удобни кресла, кожата накрая малко се изцапа и омазни

Тежкото натоварване на тестовия автомобил накрая си пролича. Седалките и воланът се изцапаха и омазниха, а подлакътникът на страничната опора на облегалката на шофьорската седалка се олющи. Все пак трябва да признаем, че подобни автомобили от продължителните ни тестове не получават максимума грижи, а биват натоварвани на максимум. Възможно е Santa Fe от частни лица с подобен пробег да изглеждат значително по-добре. Независеща от поддръжката обаче бе постоянно откачващата се облицовка на предните колони.

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин

ƒ