100 000 км с Hyundai Elantra: коравият „кореец“

В продължилия над 100 000 километра тест Hyundai Elantra 1.6 GLS доказа, че човек може да разчита на семплата му, но надеждна техника.


11
февр.
2018

Мотото на „маратонските тестове“ на AUTO BILD винаrи е бил „Fair Рlау“-оценка без удари под кръста, базирана единствено на събраните факти. Всички автомобили, участвали някога в продължителен тест, се изпитват съгласно този самоналожен принцип – така бе оценен и първият „южно кореец“, който измина маратонския пробег от 100 000 километра. Автомобилът носеше името Hyundai Lantra. Тогава той все още беше „загадъчен азиатец“, който трябваше да докаже, че не е „евтин боклук“ с излишно „високо самочувствие“…

За съжаление резултатът беше плачевен – Lantra не се справи със 100 000-километровата дистанция и беше ,,нокаутиран“ малко преди финалната линия, понасяйки сериозни удари още по средата на трасето. Длъжни сме да отбележим, че главната вина за този провал бе на сервизната работилница, която му постави неподходящи свещи, но в крайна сметка „генералната репетиция“ така или иначе пропадна … Чарът на Lantra по онова време бе главно в ниската му цена – 24 540 германски марки за порядъчно обзаведен седан с четири врати и 114 к. с. – и на практика беше предложение без почти никаква конкуренция. В момента на появата на модела Elantra на германския пазар (на 15 март 2002 г.) ситуацията вече изглеждаше коренно различно . Съдейки по броя на регистрираните в Германия возила от тази марка, Hyundai отдавна се беше отърсил от имиджа си на „евтин боклук“ и „мистериозен азиатец“, и макар базовата цена от 17 190 евро за Elantra 1.6 GLS да беше все още изкусителна, тя вече бе доста далеч от определението „неприлично предложение“. Автомобилът, който тествахме, струваше 19 525 евро благодарение на „екстри“ като аудиосистемата Grundig със  CD плейър, лак металик и пакетът оборудване за комфорт. За сравнение ще посочим, че в началото на 2002 г. Ford Mondeo Ambiente 1.8 със 110 к.с. се предлагаше в Германия практически на същата цена – 19 925 евро. Очевидно Hyundai не крият амбицията си да „се присламчат“ доста плътно до германската конкуренция по отношение на ценовото позициониране на продуктите си, но тази амбиция неминуемо води и до завишени изисквания и очаквания от страна на потенциалната клиентела. Въпросът на въпросите бе дали Elantra е в състояние да оправдае както цената си, така и тези очаквания.

Огромно, удобно за товаро-разтоварни дейности пространство. Багажникът поглъща от 415 до 1222 литра – напълно достатъчно за ваканционните нужди на едно семейство.

Още в самото начало стана ясно, че това няма да е лесно. Започна се с простата констатация, че външният вид на Elantra е всичко друго , но не и притегателен център за клиентите. По принцип това не е и наложително, тъй като клиентите на Hyundai очевидно се интересуват повече от други качества на своя автомобил, но според нас, корейците би следвало да се запитат защо точно по-младите колеги в редакцията определяха дизайна като скучен и „с нула излъчване“. Интериорът също „опра пешкира“ в това отношение, и то неведнъж: „Прилича ми на Toyota от 1985 година“, гласи оценката на редактора Матиас Мьоч в бордовия дневник…

1,6-литровият двигател е послушен, но твърде грубоват – изненадва приятно с мощта при ниски обороти, но при високи е прекалено гръмогласен.

По друг начин обаче изглеждаха нещата при оценката на по-неподатливите на субективизъм качества като полезно вътрешно пространство, багажен обем и нивото на оборудване. ,,Повече място не ни е необходимо, багажният отсек и големият заден капак са изключително удобни“, отбеляза глава та на семейство (с деца!) Роланд Бунке. Задният капак обаче не се отваря достатъчно нависоко и може да се превърне в причинител на цицини по главите на дангалаците при товаро-разтоварни операции. От Hyundai вече изразиха готовност в бъдеще да се съобразяват повече с „типично европейски изисквания“ като ръста на средния жител на Стария континент… Трябва да отбележим обаче, че и в техническо отношение корейците все още не са съвсем на европейска вълна. От една страна, 1,6-литровият четирицилиндров двигател със 107 к.с. направи добро впечатление с ефективното оползотворяване на мощностния потенциал, незабавната реакция на командите от педала на газта и приличния си разход на гориво, които е между 7,8 и 8,6 литра 92Н на 100 километра  пробег. От друга страна обаче, двигателя се „прочу“ (в прекия смисъл на думата) с грубоватите си обноски – моторът кънти и бучи неприятно в зоната на средните и преди всичко на високите оборотни режими . Според някои колеги силата на шумовете при скорост на движение над 160 км/ч напомня за пътуване във витлов самолет от отминали времена … Хубавото в случая е това, че не само ние сме разочаровани от лошите маниери на мотора – Hyundai също са запознати с тази слабости междувременно правят опити за решаване на проблема с помощта на по-добра шумоизолация.

Идилия като пощенска картичка – обутата в зимни гуми Elantra изкатери и Алпите.

В общи линии именно двигателят е подходящ за описание на характера на този Hyundai изобщо: „Elantra изпълнява надеждно своето предназначение и… нищо повече“, обобщава редакторът
Роланд Льовиш, с което вероятно иска да каже, че една допълнителна доза емоции не би се отразила зле на Elantra.

Естествено всеки решава сам за себе си, но същността на Elantra по принцип се съдържа в дефиницията на автомобил, притежаващ  всичко най-необходимо, но страдащ от липса на финалното лустро на много места. Или може би от липca на опит? Все пак не бива да се забравя, че по времето, когато Hyundai се появява на германския пазар (1991 г.), германците вече имат над стогодишни традиция в производството на автомобили. Ето няколко конкретни примера а подлежащи на критика области в Elantra:

• Автомобилът се държи стабилно на пътя, но твърде „мекото управление не осигурява достатъчно добра обратна връзка между пътното платно и водача.

• Твърдата настройка на окачването определено носи отговорност за дефицита по отношение на комфорта.

• Автоматичната климатична инсталация се настройва лесно, но създава течение.

• Седалките са удобни, но отоплението им среща значителни трудности при загряването на кожената тапицерия до необходимата температура през зимата . Освен това отоплението не разполага с възможност за степенно регулиране и има само две позиции – включено и изключено.

• Обслужването на контролните уреди и приборите за управление е напълно логично, но нощно време върху арматурното табло прекалено ярко блестят три различни цвята: на кръглите циферблати, на аудиосистемата и на настройките на климатичната инсталация ( между другото именно осветлението на контролния панел е едно от най-често споменаваните слаби места на Elantra).

Взета поотделно, всяка от изброените слабости вероятно няма да отблъсне никого от покупката на Elantra. Като цяло обаче те показват, че Hyundai все още нямат рутина и професионализъм в автомобилостроенето, характерни за японските фирми например. Ако погледнем позитивно на проблемите обаче (42 531-ия и 78 950-ия километър), можеше да се смята за голямо събитие… Останалите дефекти, възникнали по време на теста, действително могат да се считат за дреболии. От километър 13 459 започнаха да „пукат“ спирачките – при последвалия технически преглед инсталацията беше гресирана и всичко влезе в нормални рамки. Спуканият капак на акумулатора (на 46 097 километра) и подменените спирачни накладки (на 59 083 километра) не могат да бъдат причина за безпокойство. На няколко пъти се случваше да премига контролният индикатор на въздушните възглавници и с това списъкът от възникналите по времена „маратона“ дефекти се изчерпва напълно.

В крайна сметка Elantra не създаде никакви значителни проблеми, но от средата на пробега започна да демонстрира някои „старчески болежки“: „На много места пластмасовите детайли и кожените облицовки вече имат изключително захабен вид“ , с учудване отбеляза редакторът Боцо Фуркес при километър 59 093. След преминаването на границата от 65 000 километра двигателят започна да не пали „от раз “ и често се нуждаеше от два-три опита. След 75 000 километра зачестих  а оплакванията от подрънкване  на различни елементи от каросерията , като по това време и ходовата част вече звучеше доста по-гласовито отколкото в началото на продължителния тест.

Сериозен принос в „озвучаването“ на пътуването имат и доста твърдите гуми на Hankook (както летни, така и зимни гуми, виж та лицата), но Hyundai продължават да държат не по-малко твърдо на продукцията на техните сънародници. Шефът на сервизната служба на Нуundаi-Германия Еберхард Нииринг защитава Hankook така: „Автомобилите ни са настроени за тези гуми в процеса на разработка и ние сме доволни от качествата им. Като цяло гумите отговарят на пашите очаквания.“

Рецептата за успех на Hyundai гласи „Просто, но добре“

Elantra е чудесен пример за това, че не е задължитеnно един семпъл автомобил да бъде лош или дори неблагонадежден – южнокореецът измина 100 000 км без съществени проблеми. Разглобяването все пак извади на бял свят някои слабости от корейски тип, като най-очевидни са пропуските под капака на двигателя. След по-малко от две зими Elantra изглежда поне на пет години, защото много болтове, държачи и капаци са нападнати сериозно от ръждата – това лесно можеше да бъде избегнато с малко повече антикорозионна обработка…  Типичен „козметичен“ недостатък открихме при предавателната кутия – вътрешната страна на корпуса и е отnята нечисто, но това не пречи на функционалността и.

 

 

 

 

Още по темата

Card image cap
Kia Optima срещу Renault Talisman: Дуелът на препоръчителните

8
юли
2016

Рядко срещан и победител: Kia Optima е и двете, като моделът вече спечели един сравнителен тест. Renault досега нямаше особен успех в средния клас. Досега!

Card image cap
Издръжлива ли е A3-ката на метан?

7
юни
2017

Природен газ? Това все още е екзотично гориво. Но Audi-то от продължителния тест разсея всичките ни съмнения

Card image cap
Трите кабриолета на сезона: За кого бие сърцето на Юлия?

26
юли
2016

Първо излизане навън с най-красивите кабриолети на годината. Измерихме наново небето и хоризонта

Card image cap

В последния брой:

Архив >