ЖИТЕЛИТЕ НА КЬОЛН имат чувство за хумор, Ford и основен закон. Третият параграф на хумористичния манифест получи особено значение при продължителния тест на Mondeo Turnier. „Et hät noch immer jot jejange.“ Преведено от германския диалект, това означава: „Всичко ще бъде наред!“ Защото при пробег от 58 562 километра експертите бяха застанали със загрижени физиономии пред демонтирания двигател на Ford, за да проверят дали развинтилият се болт на интеркулера не е причинил голямата катастрофа. Защото червеното комби ни остави на пътя, от ауспуха излизаше бял дим, губеше се антифриз. Тотална щета или да продължаваме теста?
Изкачва се с лекота по планините с мощността си от 160 к.с. Mondeo на фона на прохода Тимелсьох
Дотогава автомобилът с регистрационен номер K-QZ 5823 се справяше перфектно. Turnier показа, че е едно комби в най-добрите традиции на Ford: голямо, просторно и изгодно при базова цена 63 200 лв. (преизчислено по данни за Германия), повишена от множеството екстри до 85 400 лева. Много пари за само 1,5-литров 4-цилиндров бензинов двигател със 160 к.с., който наистина се движеше доста пъргаво и бързо (максимална скорост 217 км/ч) и в началото ни изненада с ниския си тестов разход на гориво: 7,2 л/100 км са почти дизелови стойности. Но предразсъдъците към малкия работен обем се запазиха, защото малкото моторче потвърди и един познат недостатък: при натискане на педала на газта над ¾ Mondeo ставаше много лаком, като средният му разход на гориво при целия продължителен тест бе 9,8 литра!
Безгрижни козички в Южен Тирол. Агресивната предна част в стил Aston Martin изобщо не впечатлява „рогатите“
Е да, товарехме го доста: с дължината на багажника си от близо 2 метра Ford можеше да засрами много други премиум комбита. Наистина, липсваха дълбоки отделения под товарния под, но релсите, закрепващите халки и допълнителната система за товарене доказаха за пореден път: във Ford могат да правят комбита. И ако задните предпазни колани бяха малко по-дълги, децата биха могли да ги закопчават сами.
Твърде къси се оказаха и предните седалки с меки тапицерии. Спокойствието в просторния и тих (благодарение на двойните стъкла!) товарач се нарушаваше от дреболии като Infotainment и електроника. Стрелките почти не се виждат зад волана, който е претоварен с бутони. Мониторът на средната конзола не се вижда добре поради отблясъци, понякога реагираше мудно и ни дразнеше с управлението, които изисква свикване. Да, някои неща не са обмислени добре. Както и системата Keyless-Go, която отключва автомобила бързо, но още по-светкавично го заключва, преди да успеете да посегнете към дръжката на вратата.
Предостатъчно място за багаж. Mondeo може да натовари до 618 килограма гумени мечета или друг полезен товар
Всеки пътник, който е почитател на комуникациите, ще се радва на бързото свързване с мултимедийната система и петте (!) извода за зареждане на мобилни устройства. „Това е световен рекорд!“, предположи нашият електронен експерт Щефан Пулс, който похвали и перфектно работещия сензор за дълги светлини, и добрия радар за поддържане на дистанцията. „Винаги уверен, би подхождал добре на автомобил с автоматична трансмисия.“
Mondeo позволява промяна на настройките на окачването в режимите Comfort, Normal и Sport. Въпреки това Turnier не лежи толкова перфектно на пътя като предишните модели
Това обаче не може да се каже за амортисьорите с електронно управление (опция), които разводняваха един от традиционните добродетели на марката. „По дяволите, окачванията на Ford бяха толкова добри“, оплакваше се нашият специалист по завоите Мирко Менке, който безмилостно разобличи избора от режими на шофиране. „Comfort означава лигаво и меко. Normal е горе-долу, Sport е твърдо и не достатъчно стабилно.“ Резултатът? Средна работа. Возещите се на задната седалка се оплакваха от друсането, докато стегнатите настройки на предното окачване пропускаха удари от пътната настилка до волана. При опитите си да направят по-комфортни предишните спортно-стегнати окачвания от Ford не са успели да намерят сполучлив компромис. И са създали един Turnier, който става неспокоен при поривист страничен вятър. Можеше и по-добре.
Денис Петерман се ядоса много, когато при пробег от 26 003 километра блокира подвижният електрически теглич. В търсенето на проблема колегата се зарови в блока с бушоните, но не можа да се ориентира: „Невъзможно е да се справите сами!“ Впоследствие се оказа управляващият модул, който бе заменен по гаранция.
Проверката на автомобила е затруднена и от щеката за нивото на маслото, която винаги излиза напълно омазана с масло от отвора си. Как да проверяваме? Само сутрин преди стартиране на двигателя, и то на равна повърхност. А това трябва да се прави често, защото за 100 000 километра бензиновият агрегат изгори 4,5 литра масло – още един от недостатъците на модерните турбоджуджета. Но да се върнем на кризисната конференция от началото. Дали водата, навлязла в двигателя от пукнатината, е причинила щети?
Компресията беше добра, двигателят работеше. Взехме решение да монтираме двигателя обратно и да продължим с теста. На финала Ford ни осведоми, че такъв проблем е възникнал само при 30 Mondeo.
И от този момент до края на теста всичко вървеше добре. Почти. Защото един камион се блъсна в задната част на комбито, а при финалното разглобяване експертът на DEKRA Маркус Константин откри ръжда по дъното на автомобила. Така че Mondeo получи оценка добър 4.
